Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
Нощните дълбини бяха отминали и вече наближаваха плитчините на утрото, когато на вратата се почука. Една слугиня с кисела физиономия ме уведоми, че господарят ми се нуждае от помощта ми. Последвах я със замряло сърце и намерих лорд Златен изпаднал в несвяст от пиене на пейка в едно антре. Лежеше проснат като захвърлена дреха. И да бяха видели други хора падението му, бяха го изоставили. Дори слугинята оправи косата си с нервен жест и ме остави сам да се погрижа за него. Скоро след като напусна, почти очаквах той да се вдигне и да ми смигне, че всичко е било игра. Но не стана така.
Задърпах го за краката, но и това не го събуди. Можех или да го влача, или да го нося. Заложих на по-недостойния вариант да го метна на рамо и да го домъкна до стаята му като чувал със зърно. Хвърлих го най-безцеремонно на леглото и заключих вратата. След това му смъкнах ботушите и го измъкнах от жакета. Той изломоти:
— Е, справих се. Убеден съм. Утре ще се извиня на лейди Бресинга, най-коленопреклонно. След това ще напуснем моментално. И всички ще изпитат облекчение. Никой няма да ни проследи, никой няма да заподозре, че търсим принца. — Гласът му потрепери и заглъхна. Все още не беше отворил очи. После изпъшка: — Уф! Май ми се повръща!
Донесох му легена и го поставих на леглото до него. Той го прегърна все едно, че е кукла.
— Какво точно направи? — попитах.
— О, Еда, направи така, че всичко да си дойде на мястото. — Стисна очи и добави: — Целувка. Знаех, че целувката ще свърши работа.
— Целунал си Сидел? Годеницата на Любезен?
— Не — простена той и за миг изпитах облекчение. — Целунах Любезен.
— Какво?!
— Отидох да се изпикая. Когато се върнах, той ме чакаше пред дневната, където другите играеха на комар. Сграбчи ме за ръката, почти ме завлече в някакво антре и ми се развика. Какви били намеренията ми към Сидел? Нима не съм разбирал, че са се разбрали?
— Ти какво му каза?
— Казах… — Изведнъж млъкна и ококори очи. Наведе се над легена, но само изгъргори и се отпусна назад. Простена и продължи: — Казах, че разбирам, че са се разбрали, и че се надявам на разбирателство и помежду ни. Стиснах ръката му. Казах, че не виждам никаква пречка. Че Сидел е хубаво момиче, толкова хубаво момиче, колкото той е хубаво момче, и че се надявам всички ние, тримата, да станем близки и любящи приятели.
— И след това го целуна? — възкликнах невярващо.
Лорд Златен стисна очи.
— Той изглеждаше малко наивен. Исках да съм сигурен, че е схванал напълно какво имам предвид.
— Еда и Ел на възел! — изругах. Станах, а той простена, щом леглото се размърда под него. Отидох до прозореца и се загледах навън. — Как можа?!
Той си пое дъх и в гласа му се прокрадна насмешка.
— О, моля те, Любими. Не бъди такъв ревнивец. Беше най-кратката и непорочна целувчица, която можеш да си представиш.
— О, Шуте! — укорих го. Как можеше да се шегува с такова нещо?
— Не беше дори в устата. Просто едно топло допиране на устните ми до дланта му и леко близване с език. — Усмихна се вяло. — Той си я дръпна все едно, че съм го жигосал. — Хлъцна и направи кисела физиономия. — Свободен си. В стаята си, Беджърлок. Нямам повече нужда от теб за тази нощ.
— Сигурен ли си?
Той кимна отсечено.
— Върви си. Ако ще повръщам, не искам да ме гледаш.
Разбрах потребността му да съхрани поне толкова достойнство. Малко му беше останало. Влязох в стаята си и затворих вратата. Започнах да прибирам вещите си. Скоро чух жалките звуци от страданието му, но не отидох при него. Някои неща човек трябва да свърши сам.
Не спах добре. Копнеех да докосна с ума си ума на вълка, но не смеех да си позволя тази утеха. Колкото и необходими да бяха манипулациите на Шута, все пак се чувствах омърсен от тях. Копнеех да живея прямия и чист живот на вълк. На разсъмване излязох от дрямката си от шума на стъпките на Шута из стаята му. Заварих го да седи до масичката. С чистите дрехи, които си беше облякъл, само изглеждаше още по-омачкан и измъчен. Дори косата му изглеждаше пот на и разрошена. Беше поставил пред себе си малка кутия и огледало. Докато го гледах объркано, топна пръст в нещо и го разтри под окото си. Синината под него стана като торбичка. След това въздъхна.
— Това, което направих снощи, ме отвращава.