Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Със смяната на сезоните и напредването на една година, в която римската армия взимаше превес над враговете, Гай Марий и Гай Юлий Цезар се превърнаха в неотделна част от уличния пейзаж в Рим. Момчето помагаше на мъжа, а мъжът се опитваше всеки път да си помага сам. На другия път след кратката им разходка до Форума двамата се насочиха към Марсово поле, където срещаха по-малко минувачи и хората обръщаха по-малко внимание на бавното им придвижване. Колкото по-укрепнал се чувстваше Марий, толкова по-далеч стигаха двамата с племенника му, докато един ден не се озоваха на самия бряг на Тибър — в края на Вия Ректа. След като си почина, Гай Марий дори влезе в реката да поплува.
Щом се захвана редовно да плува, и формата му бързо започна да се възвръща. Другото, което го подтикваше по-бързо да оздравява, бяха множеството римски юноши, които се упражняваха в езда и ръкопашен бой по ливадите на Марсово поле; Марий си рече, че е крайно време и малкият Цезар да започне с военното си обучение. Това беше паметен миг в живота на Гай Юлий Цезар, чиято най-голяма мечта най-сетне се сбъдваше. Още в мига, в който го хвърлиха на гърба на едно доста буйно жребче, момчето доказа, че е роден ездач, а когато двамата с чичо му хващаха дървените мечове да се дуелират, дори взискателният Марий не можеше да му открие грешка. Постепенно Цезар стигна до най-трудната част от войнишкото изкуство — да хвърля пилума, късото римско копие. Както и останалите елементи на обучението, и този не затрудни момчето, което неизменно улучваше целта. Когато Марий стана достатъчно уверен в силите си, той започна да го води със себе си в реката, където скоро го научи да плува. Часовете, прекарани на брега на Тибър, бяха най-приятните за малкия Цезар. Тогава чичо му изпадаше в спомени за миналото и споделяше повечето от идеите си за идеалния пълководец.
— Повечето военачалници губят сраженията, преди още да са ги започнали — говореше веднъж Марий на Цезар, докато двамата, завити в ленени чаршафи, чакаха да изсъхнат.
— Как така, Гай Марий?
— Обикновено има два начина да го постигнат. Единият е, че до такава степен нямат понятие от смисъла на командването, че се задоволяват с това да покажат на легионите врага отсреща и да ги пратят да се бият, както рами знаят. Вместо да поемат нещата в свои ръце, подобни пълководци просто си стоят отзад и чакат да видят какво ще стане. Другите пък са тяхната пълна противоположност — хора, изучили доста наръчници по военно изкуство или пък запомнили и последния съвет на началниците, когато са служили като кадети. Да водиш стратегия, преписана дословно от книгите, е все едно сам да си търсиш разгром! Всеки противник, всеки поход, всяка битка, Гай Юлий, е нещо напълно уникално и неподлежащо на схематизиране. Разбира се, нощта преди сражението пълководецът е длъжен да състави някакъв общ план и да го обмисли сериозно. Но в никакъв случай да не се осланя единствено на него. Крайният план трябва да се оформи в съзнанието му едва когато слънцето озари бойното поле с всичките му подробности, когато врагът се покаже и проличат неговите слабости. Едва тогава трябва да вземеш решенията си. Да се уповаваш на стари сведения или предварително изградени представи, може да се окаже пагубно за цялата ти армия. А нещата ще продължат да се променят и по време на самата битка. Всеки миг е посвоему уникален! От началото на схватката до нейния край могат да се случат толкова много неща: духът на войниците ти да падне, земята в краката им да омекне по-бързо от очакваното, да се надигне прахоляк, който да закрие цялата гледка, враговете ти да поднесат някоя изненада или в последния момент да откриеш нови слаби места както в своите, така и в техните позиции — започна да изброява Марий.
— Никога ли не е възможно да спечелиш победа, спазвайки напълно предварителния си план? — искаше да знае Цезар, на когото очите святкаха от желание да научи нещо повече за войната.
— Е, случвали са се и такива неща! Но да ти кажа честно, колкото на кокошките им поникват зъби в клюновете. Винаги да помниш, че независимо от това, колко време си обмислял плана си, независимо от това, колко е сложен и подробен, трябва да си оставиш някаква вратичка, ако се наложи, за броени секунди да го обърнеш с главата надолу! Ето защо ще ти дам още един съвет, също толкова важен, колкото първия: гледай планът ти винаги да е възможно най-прост. Простите схеми винаги са работели по-успешно от главозамайващите комбинации. Ако не за друго, то, защото всеки пълководец зависи от това, колко бързо може да предаде заповедите на подчинените си. А колкото по-долу слизаш по офицерската йерархия, толкова по-трудно ще ти е да обясниш какво точно възнамеряваш да правиш.