Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
Дървената играчка в далечния край на горната полица сега бе на нивото на очите ми. Затаих дъх и взех от противоположния край най-стария ръкопис, който някога бях държала в ръцете си. Кожената му подвързия с неохота се отвори изпод пръстите ми и ме лъхна миризма на стара овча кожа.
„Carmina qui quondam studio florente peregi, Flebilus heu maes — tos cogor mire modos“, пишеше на първите редове. Очите ми се напълниха със сълзи. Това беше творба на Боеций от шести век. „Утехата на философията“, написана в затвора, докато е чакал смъртта си. „Радостни песни съпътстваха работата ми някога и усилията не ми тежаха, но сега отново трябва да се върна към тъжните рефрени.“ Представих си как Матю, скърбящ за Бланка и Лукас и угнетен от новата си самоличност на вампир, чете думите, написани от осъден на смърт. Благодарих наум на онзи, който му е дал този текст с надеждата, че ще го утеши в мъката му, и върнах книгата на мястото й.
Следващият том бе красиво илюстриран ръкопис на Битие, библейската история за сътворението. Ярките сини и червени изображения изглеждаха свежи като в деня, в който са били създадени. На най-горната полица имаше друг илюстриран ръкопис, трактат на Диоскорид за растенията, точно до няколко юридически книги и един том на гръцки.
Съдържанието на долната полица бе подобно — най-вече библейски книги, медицински учебници и много стара енциклопедия от седми век — опитът на Изидор от Севиля да събере цялото човешко познание сигурно е привлякъл вниманието на безкрайно любопитния Матю. В долната част на първата страница от първата кола бе написано името MATHIEU и словосъчетанието meus liber — моя книга.
Почувствах същата необходимост да пипна буквите, както когато се изправих пред ръкописа на Ашмол в Бодлианската библиотека. Пръстите ми се плъзнаха по пергамента. Тогава бях прекалено уплашена от хората, които ме наблюдаваха в читалнята, и от силата на собствените си магически способности. А сега се боях да не би да науча нещо неочаквано за Матю. Това ме спираше. Но тук никой не ме гледаше и страховете ми бързо избледняха пред желанието ми да разбера повече за миналото на вампира. Прокарах пръсти по името на Матю. Пред мен се появи неговият ясен образ, и то без помощта на команди и блестящи повърхности.
Седеше край проста маса до прозореца и изглеждаше точно като сега. Бе прехапал съсредоточено устни и пишеше. Дългите му пръсти държаха писалка. Бе заобиколен от листове и пергаменти, върху които се виждаха нескопосаните му опити да си напише името и да препише библейски пасажи. Последвах съвета на Март и не се съпротивлявах на видението. Преживяването не беше толкова объркващо като предната вечер.
След като пръстите ми попиха всичката необходима информация, върнах енциклопедията на мястото й и продължих да разглеждам останалите томове в библиотеката. Имаше исторически и юридически книги, учебници по медицина и оптика, по гръцка философия и счетоводство, както и събраните съчинения на ранни религиозни мислители като Бернар от Клерво; романтични поеми — в една от които се разказваше за рицар, който веднъж в седмицата се превръщал във вълк. Но в нито една книга нямаше информация за Рицарите на Лазар. Потиснах разочарованата си въздишка и слязох от масичката.
Познанията ми за ордените на кръстоносците бяха откъслечни. Повечето от тях бяха възникнали като военни формирования, известни с храбростта и дисциплината си. Тамплиерите са били прочути с това, че винаги първи влизали в битка и последни я напускали. Бойните действия на тези ордени не били ограничени само край Йерусалим. Те се биели и в Европа и много от тях били подчинени пряко на папата, а не на краля си или на друга светска власт.
Дейността им не била само военна. Те строели църкви, училища и болници за чумави. Военните подразделения бранели интересите на кръстоносците — грижели се за духовното, финансовото и физическото им оцеляване. Вампирите като Матю са много чувствителни към териториите си и затова са идеални закрилници.
Но точно мощта на военните ордени довела до тяхната гибел. Монарси и папи завиждали на богатството и влиянието им. През 1312 година папата и френският крал се погрижили да заличат от лицето на земята тамплиерите и така се отървали от опасността, която представлявало за тях най-голямото и най-престижно братство. Останалите ордени бавно отмрели заради липса на подкрепа и интерес.
Разбира се, имаше много конспиративни теории. Трудно е за една нощ да бъде унищожена такава сложна международна институция, затова внезапната гибел на рицарите тамплиери бе породила всякакви легенди за кръстоносци предатели и подмолни операции. А липсата на всякакви доказателства за случилото се само подсилваше интригата.