![Битие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/8/7/bitie-bg-download.jpg)
Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
Какви два начина?
Джералд заговори бавно и ясно:
— Или като се редувате и всеки един да има определено време да разговаря с нас… или като изберете един от вас да представлява всички ви. Честно казано, бихме предпочели и двата начина. Но първо с представител. Крайно време е да изясним естеството на мисията ви тук и да чуем за онази страхотна общност, към която ни каните да се присъединим.
Покритите със смукала пипала се загърчиха.
Помня… навремето правехме нещата… по този начин…
Джералд кимна, Бен и Емили също. Според една от теориите безпорядъчното поведение на извънземните беше естествен резултат от дългата изолация по време на полета в космоса. Смайващ тест за издръжливост, способен да прати по дяволите всякакъв здрав разум.
Ще се опитам да убедя другите да… съдействат.
Сепията се обърна, кентавърът, прилепът, Буда и насекомоподобното се обърнаха към нея, сякаш с намерението да обсъдят положението…
… и отново всичко потъна в хаос, понеже някои отзад обединиха сили и направиха клин, за да си пробият път напред.
— Изключи! — нареди Акана.
Артефактът отново потъна в студен мрак.
„Дано кристалната му структура да издържи тези шантави редувания на горещина и студ — помисли си Джералд. — В космоса не му се е налагало да се излага на подобни крайности.“ Съветникът Хермес беше говорил по същата тема, макар и с много повече думи.
Все още можеха да се видят въртящите се облаци, раздвижени от смътните фигури, които се бяха скупчили във виртуалните дълбини под повърхността на Артефакта. Отначало суматохата бе толкова голяма, че Джералд се разтревожи. Възможно ли бе емулираните същества да си нанесат поражения едно на друго, може би дори да се убият? Подобно нещо определено се случваше в някои човешки игрални светове.
— Намаляват темпото — отбеляза той.
Краткото счепкване като че ли бързо изсмука жалките енергийни запаси, останали вътре. Видяха през мъглата как фигурите се пускат една друга и започват да оклюмват. Джералд се наведе напред и присви очи. След около минута каза диагнозата си.
— Мисля… мисля, че някои от тях разговарят помежду си.
— Добре — рече генерал Хидеоши. — Патрис, пусни лампата на десет процента. Като награда.
— Ще го направя — отвърна Чомбе. — Много внимателно.
Лъчът светна и Джералд видя как се разделя на компоненти, всеки от които освети групички извънземни, които сякаш разговаряха. Пред очите му тези групички сякаш набраха сила и станаха по-жизнени. Две от тях се разделиха, но членовете им преминаха в други групи.
— Нима наистина действа? — попита Генадий Горосумов, който поначало беше скептично настроен към този подход.
— Може би преоткриват умение, забравено по време на дългото и еднообразно изминаване на толкова много светлинни години — предположи Бен Фланъри. — В края на краищата сигурно е нужно много сътрудничество — и вежливост — за запазване на една огромна и древна цивилизация. Това, което видяхме, може да е поведението на блестящи и цивилизовани умове, когато съвсем не са в най-добрата си форма и са все още замаяни от дългия студен сън.
Теорията не беше лоша. Всъщност тя бе най-популярната. На Емили Тан обаче явно й харесваше от време на време да дразни Бен.
— Значи сме като медицинската сестра, която ти бие шамар за твое собствено добро? За да накара мързеливия сънливец да се събуди?
Фланъри се намръщи. Понечи да отговори, но Чомбе го изпревари.
— Regardez, mes amis! Делегация, най-сетне. Идват.
Всички погледи се насочиха към Артефакта или най-близките увеличителни екрани, където несъмнено ставаше нещо. Поне десетина извънземни приближаваха през мъглата, която този път се разпръсна послушно, за да им направи път. Зад тази група вървеше друга, още по-голяма, която спазваше почтително на вид разстояние.
„Е — помисли Джералд, — май наистина най-сетне са успели да се разберат.
Сега най-сетне може да научим и пълната история.
Кой би си помислил, че най-големият проблем на Първия контакт ще се окаже личностен? Проблем на дезорганизацията. На незрялостта.
Но може би най-лошото вече е зад нас.“
Според хипотезата Медея много от масовите измирания на Земята са били причинени от самия живот.
Разбира се, динозаврите са били затрити от случаен астероид. Някои други измирания също са следствие на сблъсъци или вулканична активност. Най-голямото бедствие на Земята обаче — заледяването на Киршвинк отпреди 650 милиона години, когато ледът покрил цялата планета от полюсите до екватора — е било причинено от морски водорасли, които бълвали в атмосферата кислород и изчерпали въглеродния двуокис, като с това подложили Земята на дълбоко замразяване. Глобалното затопляне и парниковият ефект от наше време показват, че в прочутата способност на биосферата да коригира сама себе си има ограничения.