Битие [bg]

„Направо не мога да повярвам, че преди сто години хората са говорели сериозно за технокрация — да поставят на върха най-големите учени и интелектуалния елит.“

Разбира се, хората в тази зала не бяха „върхът“. Най-важните членове на Петото съсловие стояха настрана от свръхбогатите и особено от движението на Тенскватава. Въпреки това самата идея за технокрация почти обиждаше Хамиш. Подобно нещо със сигурност нямаше да се осъществи сега. По ирония на съдбата — благодарение на методите, които тези експерти разработваха за работодателите си от Първото съсловие.

Хамиш слушаше и си водеше бележки наум, наполовина заради Движението, но също и като материал за бъдещи истории — две цели, които решително дърпаха в противоположни посоки. Макар да одобряваше тези предложения в реалния живот (та те можеха да спасят света), не можеше да се сдържи да не намери страхотни начини да изтипоса авторите им като злодеи! „Фоново убеждаване“ и „томография на личността“ бяха евфемизми за контрол над съзнанието — мрачна жила, която беше разработвал неведнъж в романите си, във филми и в игри като „Триумф на силата“.

И какво? Някои от тези предложения просто бяха твърде добри, за да не се появят в следващия му технотрилър. Използвани обаче от някаква вражеска конспирация, правителствена агенция или заговор на еконенормалници, вместо от съюзници на Пророка. Такова е изкуството на твореца. Измисляш си авторитетна фигура като почти всемогъщ лош. Изборът зависи от предпочитанията ти. Нагласите против авторитета обаче са си лайтмотив още от самата поява на Холивуд.

Ръката го сърбеше от желание да си запише идеите върху позволения тефтер със старомодни хартиени листа. „Само да имах достъп до инструменти за видеозапис или анализ.“

Уви, дори Ригълс, неговият мини-ИИ в обицата му, беше изключен от някаква високотехнологична заглушителна система. „Все пак обсъжданите тук теми са опасни.“ Обикновените слухове и мълви бяха безобидни. Нямаше значение дали милиони вярваха в ужасни неща за Движението или аристократите, та дори част от тях да бяха истина! Важното беше те никога да не бъдат доказани.

В единайсет и малко, по време на десетминутната почивка, докато Хамиш излизаше от разточително парфюмираната мъжка тоалетна, конферансието обяви темата на следващия доклад: „Евгенично подобряване на кръвните линии и усъвършенстване на аристокрацията“.

За Хамиш заглавието бе зловещо и, честно казано, донякъде квазинацистко. Доста от присъстващите като че ли споделяха мнението му, тъй като отидоха да си вземат кафе или подхванаха разговори в кулоарите. Докладчикът излезе на подиума, но Хамиш видя как Тенскватава, следван от двама ключови помощници, се измъква след Рупърт Глаукъс-Уортингтън през един страничен изход. Последваха ги Евгений Боголомов, Хелена Дюпон-Вонесен и други от най-големите богаташи. Самият Рупърт изглеждаше разсеян и разтревожен. Нещо явно му тежеше.

Хамиш бързо огледа аудиторията и видя, че най-важните излизат или вече са излезли. „Явно е дошло времето за истинското събиране“ — помисли си той и тръгна напред…