Проектът „Медуза“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-070-1
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проектът „Медуза“». Краткое содержание книги:
Когато младият капитан Скот Макей открива в товарния отсек на своя боинг 727 подменен контейнер, натъпкан с неизвестна апаратура, още никой не подозира какво изчадие на зловещата Медуза се е пръкнало на борда… Скоро във вихрения екшън ще се включат пилоти, учени, военни, сенатори, правителството: всички сили са мобилизирани в бясна надпревара с времето, за да предотвратят задействането на проекта „Медуза“, пред който бледнее дори взривът на водородна бомба. Часовниковият механизъм е задействан — и всичко е в ръцете на шепата обречени… да се справят или да загинат заедно с половината човечество.
Генератор номер три най-сетне включи и Скот направи необходимото да го свърже в паралел, преди да натисне и останалите бутони, за да възстанови захранването.
— Държи, Док — обади се той.
Скот се върна в креслото си, а Док направи оценка на ситуацията:
— Радарът е извън строя, автопилотът — също, радиостанциите — и те навярно, но не съм ги пробвал.
Скот погледна към двата Ф-15, които още летяха до лявото им крило. Виждаше, че и двамата пилоти бяха навели глави в кабините си. Микрофонът още бе включен към радиостанцията на военните честоти.
— „Вълк“ едно и две, там ли сте още, момчета? И вас ли ви раздрусаха същите електронни проблеми като нас?
Шлемът на водещия пилот се надигна и той погледна към боинга, преди да отговори.
— Да, „Скот еър“. — Статичното електричество почти заглуши гласа му, но след малко поутихна. — Добри боже, мисля, че бомбата ви току-що избухна. Компютърът ми тук е извън строя.
— Скот… — намеси се Док, без да откъсва очи от таблото с уреди пред себе си.
— Да? — Скот рязко изви глава надясно и проследи пръста на Док към централния пулт.
— Това нещо не отчита вярно. Компютърът му пробутва неверни данни.
Навигационният компютър на централния пулт, както и инерционната система бълваха на дисплеите си поток от безсмислени числа.
— Не свързвай автопилота към компютъра — предупреди Скот.
— Няма проблем — отвърна Док. — Автопилотът също не работи.
— Продължавай по курс едно-осем-нула, докато не се свържем отново с „Айзенхауер“. Поне разполагаме с най-необходимите навигационни инструменти — скоростомер, висотомер, изкуствен хоризонт.
Зашеметени, и двамата гледаха безмълвно напред в продължение на няколко секунди.
— Боже мой — промълви Скот. — Онова нещо е било истинско. През цялото това време сме летели с истинска водородна бомба на петнайсет метра зад гърба си!
Док бавно поклати глава.
— И аз не вярвах… — Пребледнял като платно, той погледна към Скот. — Ще им се обадиш ли?
Съвсем разсеян, Скот обърна глава:
— Какво каза?
— Корабът. Ще се обадиш ли на кораба?
— О, да.
Скот провери отново честотата на военната станция, вдигна микрофона до устните си и погледна към Док. После натисна бутона и повика „Айзенхауер“.
Отговор нямаше.
Опита отново.
Резултатът беше същият.
Набра аварийната честота на една от стандартните за гражданската авиация радиостанции, но тя бе напълно замлъкнала.
— Док, УКВ-то дори не работи.
— Но станциите на военните честоти работят, нали?
— Да. Защо е така?
— Нямаха ли военните станции специална защита?
Скот кимна.
— Прав си. Навярно имат щитове срещу ЕМИ атака.
— Съмнявам се, че нещо друго тук на електронна основа работи, включително компютрите за управление и навигационните радиостанции.
— Как можем да намерим онзи кораб без навигационни средства? — попита Скот.
— Не знам. Океанът е голям. Радарът също е извън строя, инак бихме могли да ги засечем върху повърхността на океана. Скот, защо не помолим нашите „сенки“ за помощ?
Скот кимна и натисна бутона за предаване.
— „Вълк“ едно, радарът ни е извън строя. Твоят работи ли?
— Още не, „Скот еър“. Работим по въпроса.
— Имате ли връзка с командването си? — попита Скот.
— Засега — не — беше отговорът.
— Питахме се дали бихте могли да ни помогнете да намерим „Айзенхауер“, ако не успеем да се свържем повече с него.
Скот долови изпукването по микрофона на Ф-15 и чу как пилотът на водещия „Вълк“ пое дълбоко дъх, преди да заговори.
— Аз си мислех да ви помоля за същото относно намирането на нашия танкер.
Как, по дяволите, бих могъл да му помогна? — зачуди се Скот.
— Това бе калпава шега, „Скот еър“ — добави бързо водещият Ф-15. — За нас ще бъде критично важно да намерим летящия си танкер до двайсетина минути.
Боен информационен център — самолетоносач „Айзенхауер“ — 8:03 вечерта, източно време
Дисплеите в електронния мозъчен център на атомния самолетоносач бавно-бавно оживяха отново.
— Състояние, старпом? — попита командирът.