Проектът „Медуза“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-070-1
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проектът „Медуза“». Краткое содержание книги:
Когато младият капитан Скот Макей открива в товарния отсек на своя боинг 727 подменен контейнер, натъпкан с неизвестна апаратура, още никой не подозира какво изчадие на зловещата Медуза се е пръкнало на борда… Скоро във вихрения екшън ще се включат пилоти, учени, военни, сенатори, правителството: всички сили са мобилизирани в бясна надпревара с времето, за да предотвратят задействането на проекта „Медуза“, пред който бледнее дори взривът на водородна бомба. Часовниковият механизъм е задействан — и всичко е в ръцете на шепата обречени… да се справят или да загинат заедно с половината човечество.
От разположените дълбоко в недрата на кораба хангари, носовият асансьор бе издигнал на летателната палуба два вертолета „Сий кинг“. Тъй като корабът се движеше с почти четирийсет възела скорост, а вятърът духаше откъм кърмата, скоростта му на летателната палуба бе сведена до двайсет, а на поривите — до трийсет мили в час.
Малък екип от палубни моряци бе разтворил витлата и бе поставил спирачните обувки върху колесниците на двете морски кончета, а пилотите и водолазите наложиха шлемовете си и заеха места. След като получиха нареждане от началника на полетите, двата екипажа включиха двигателите и завъртяха витлата си. Корабът се люлееше и напречно, и надлъжно на гигантските вълни, предизвикани от урагана „Сигрид“.
На мостика няколко старши офицери се бяха надвесили заедно с командира над голям лист хартия, върху който бе начертана диаграма на предстоящата маневра и спасителна операция.
— Трябва да продължим по вятъра, но ако целим той да се приводни пред нас от ляво надясно — ето така — по гребените на вълните, с известен късмет той ще спре на не повече от триста метра от десния ни борд.
— Значи — повтори командирът, — той ще кацне под около четирийсет и пет градуса спрямо вятъра?
— Ние сега държим курс нула-едно-нула градуса. Вятърът е точно по кърмата — едно-девет-нула градуса. Преобладаващата посока на гребените и падините на вълната е грубо казано от запад-северозапад към изток-югоизток. Тъй че ако може да подходи за приводняване с курс, да речем, едно-нула-нула градуса…
— Изток-югоизток, с други думи? — попита командирът.
— Точно така. Тогава вълната ще му е попътна и все пак ще е до голяма степен срещу вятъра. Ако ни държи отдясно и се приводни току пред носа ни, ще се озове възможно най-близо до нас.
Командирът проучи начертаните набързо линии на маневрата и се изправи.
— Съгласен. Но искам той ясно да разбере, че не бива да каца преди да е стигнал до носа ни. Не искам да рискуваме да го прегазим във водата. Само този кошмар ни липсва.
Офицерите се обърнаха да се върнат по местата си, но командирът хвана един от тях за рамото.
— Още… още нещо.
— Слушам, сър?
— Включете всички телевизионни камери и извикайте момчетата от телевизионното ни студио. Искам всяка камера на флота да се опита да улови този момент. Не си спомням друг 727 да се е приводнявал някога и това може да се окаже ценно за целите на безопасността, какъвто и да е изходът от операцията.
— Искате ли да има камера на борда на водещия коптер, сър?
Капитанът кимна.
— Нека запишат всичко, което могат.
— Слушам, сър.
Към командира се приближи един старшина:
— Господин капитан?
— Да?
— Сър, търсят ви по секретната линия от ВВС Едно.
„Скот еър“ 50 — 8:10 вечерта, източно време
Док изправи 727 на триста и трийсет метра височина и изравни ръчките на газта на двата оцелели двигателя, докато Скот, Линда и Вивиан оглеждаха тъмносивите води пред тях, за да открият самолетоносача. Все още беше светло, макар залязващото слънце да оставаше скрито зад облаците.
— Скот, мога ли да предложа нещо? — попита Док, без да откъсва очи от уредите.
— Разбира се — отвърна Скот, вперил поглед в хоризонта.
— Ами, аз… бих искал ти да поемеш това кацане.
Скот погледна изненадан едрия втори пилот. Изражението на Док бе измъчено.
— Защо, Док?
— Никой от двама ни досега не се е приводнявал. И двамата можем да го направим, но от лявото кресло ти е необходимо повече време да работиш с клапите, колесниците и другите неща. Аз ще изпълнявам обичайната си роля на втори пилот. Така ще е по-ефикасно.
— Но ти имаш далеч по-богат опит…
— Знам — прекъсна го Док. — Знам, че съм прекарал адски много време в тези хвърчила, но ти казвам, че е необходимо да действаме като нормално сглобен екипаж. Твоята роля е да управляваш, моята — да те подкрепям и да изпълнявам нарежданията ти толкова бързо, колкото е по силите на човек.
— Което ти предпочиташ, така ли, Док?
Док го погледна намръщен.
— По дяволите, бих предпочел аз да управлявам! Знаеш го. Но това не е най-добрият начин да се справим със ситуацията.
— Виж сега, Док… — започна Скот.
— Не, ти виж! Оценявам високо доверието ти. Оценявам факта, че си много внимателен играч от отбора, който усеща как да разпредели ресурсите си правилно. Но чуй ме, по дяволите! Ако трябва да се предприеме някаква промяна в последния миг, няма да разполагаме с време да търсиш подходящия ключ или лост. Простата истина е, че аз съм далеч по-бърз от дясното кресло с клапите, колесниците, радиостанциите и всичко останало, отколкото ти — от лявото. И знаеш, че съм прав. Окей?