Проектът „Медуза“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-070-1
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проектът „Медуза“». Краткое содержание книги:
Когато младият капитан Скот Макей открива в товарния отсек на своя боинг 727 подменен контейнер, натъпкан с неизвестна апаратура, още никой не подозира какво изчадие на зловещата Медуза се е пръкнало на борда… Скоро във вихрения екшън ще се включат пилоти, учени, военни, сенатори, правителството: всички сили са мобилизирани в бясна надпревара с времето, за да предотвратят задействането на проекта „Медуза“, пред който бледнее дори взривът на водородна бомба. Часовниковият механизъм е задействан — и всичко е в ръцете на шепата обречени… да се справят или да загинат заедно с половината човечество.
— „Скот еър“, разбрахте ли инструкциите? — попита операторът от флота.
— Оръжието е изхвърлено — каза му Скот. — Изхвърлихме го преди почти десет минути.
Намеси се гласът на водещия Ф-15.
— „Скот еър“, изпратиха ни тъкмо за да ви предадем това съобщение, ала вие изхвърлихте бомбата преди да успеем да се свържем. Между другото, следим разговора ви с „Айзенхауер“.
Последва дълга пауза, преди ефирът да оживее отново.
— „Скот еър“, тук е „Айзенхауер“. Разбрахме, че оръжието е изхвърлено. Можем ли да ви помогнем с нещо?
Скот изсумтя, погледна Док и извъртя очи нагоре, преди да натисне отново бутона.
— Можете и още как! Кажете ми къде точно се намирате, „Айзенхауер“ — дължина и ширина. Може да се наложи да кацнем до вас, ако сте достатъчно близо, а ако го направим, ще се нуждаем от спасителните ви средства.
На същата честота се чу друг глас — несъмнено принадлежеше на някой от вахтените офицери, заключи Скот.
— „Скот еър“ — на „Айзенхауер“. Повторете.
Скот повтори молбата си.
Последва нова кратка пауза.
— „Скот еър“, вие първи съобщете координатите си, както и скоростта, височината и курса.
Док поклати гневно глава, но Скот вдигна ръка да предотврати протеста му; взря се в показанията на спътниковата навигационна система и натисна бутона на микрофона:
— В момента сме на трийсет и три градуса, четирийсет и пет, точка осемдесет и пет минути север, седемдесет и три градуса, четирийсет и една, точка нула пет нула минути запад. Намираме се на четири хиляди метра височина, магнитен курс две-шест-нула градуса, скорост двеста и десет мили в час. Така. Как ни намирате, момчета?
Скот пусна бутона и погледна Док.
— Те трябва да получат разрешение от командира си, за да ни съобщят координатите си. Могат да ни съобщят само курса към тях.
— Процедури за безопасност ли? — попита Док.
Скот кимна.
Мълчанието преди „Айзенхауер“ да се обади отново продължи трийсет секунди.
— Окей, „Скот еър“, поемете по курс едно-осем-пет градуса и запазете височината си.
Скот набра новия курс и кимна, след като Док веднага предприе завой на юг. След това отново натисна бутона на микрофона:
— Окей, предайте на командващия полетите, че имам намерение да се приводня близо до вас и ще се нуждаем от незабавна спасителна операция. На борда са пет души, единият от които — тежко ранен, ортопедични контузии, а друг се нуждае от кардиологична помощ и лекарско наблюдение.
— „Скот еър“, тук се блъскаме срещу вятър със скорост шейсет възела и десетметрова вълна. Нищо не може да излети от палубата, включително и коптерите.
Преди да отговори, Скот затвори очи и помисли няколко секунди.
— Окей, „Айзенхауер“, ето какво е положението. С вахтения офицер ли говоря?
— Да.
— Ние сме осакатени. Липсва вратата на товарния люк, имаме повреди по опашката, единият ни двигател е откъснат от самолета. Разполагаме точно с нула спасителни сала. Това разбрахте ли го? Нула. Имаме спасителни жилетки, но един от нас е твърде тежко ранен, за да плува дори и със спасителна жилетка. Щом вълната е десетметрова, нямаме голям шанс да се приводним без да закачим с крило водата и да се преобърнем, а с тази голяма дупка в борда, птицата ще потъне мигновено, дори ако не се прекърши. Както навярно знаете, самолетът ни е Боинг-727. Да го кажа ли с две думи? Без вертолети, които да ни приберат веднага, ние сме мъртви. Ще предадете ли, моля ви, всичко това на командира?
— Разбрано, „Скот еър“.
— Командирът същият ли е, който беше преди година?
— Да.
— Кажете му, че капитан втори ранг Скот Макей спешно моли за помощ.
Последна дълга пауза.
— Вие от флота ли сте, капитане?
— Уволних се неотдавна. VMF-14. Прякорът ми е „Подскачащия“.
— Разбрано, Подскачащ. Ще предам.
Изражението на Док, което Скот съзря, като се обърна, бе на престорена изненада и повдигнати вежди.
— Какво има?
— Подскачащия? — попита Док и се изсмя. — Подскачащия?
— Да, Подскачащия. Сума приземявания съм провалил по време на обучението си като пилот. Затова ме нарекоха „Подскачащия“. Нещо притеснява ли те? — попита Скот.
Опита се да се намръщи, ала сърце не му даде.