Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Черепният трон
Черепният трон - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черепният трон

Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:

Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи веднъж завинаги край на войната с демоните.Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно значим лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала…Питър Брет е един от любимите ми нови автори.Патрик Рутфъс, „Името на вятъра“Към моите български читатели:Всеки път, когато моя творба бъде издадена на друг език, аз се чувствам смирен, припомняйки си, че ние, хората по света, си приличаме толкова много. В края на краищата всеки понякога се плаши от тъмното…Добре дошли в семейството! Надявам се, че приключението ще ви хареса.С най-сърдечни пожеланияПитър В. Брет
1 ... 157 158 159 160 161 162 163 164 165 ... 310
Перейти на страницу:

— Не! — извика Роджър. — Никакви наблюдатели! Никакви дама’тингски отрови. Изобщо няма да се намесвате. Джейсън Златния тон е мой и аз трябва да реша дали ще си отмъщавам, или не, и ако ти не уважиш решението ми, това ще сложи край на брака ни.

След думите му настъпи мълчание. Толкова дълбоко, че Роджър можеше да чуе туптенето на сърцето си. Част от него искаше да си вземе думите обратно дори само за да разчупи тишината, но той просто не можеше да го направи.

Защото бяха абсолютно верни.

Аманвах впери поглед в него и той не отмести очи, предизвиквайки я да примигне.

Накрая жената го направи, сведе поглед и се поклони ниско. От думите ѝ капеше отрова.

— Както желаеш, съпруже. Кръвта му е само твоя.

После го погледна отново.

— Но знай, че с всеки ден, в който оставиш този мъж да живее, действията му ще натежат срещу теб, когато тръгнеш по самотния път, за да бъдеш съден.

Роджър изсумтя.

— Ще рискувам.

Аманвах издиша гневно през носа си, завъртя се на пети и се изнесе към личните си покои, като затръшна вратата след себе си.

Роджър искаше да изтича след нея. Да ѝ каже, че я обича и иска бракът им да трае вечно, но силата го напусна и действителността го обгърна от всички страни.

Джейсън Златния тон беше в Хралупата и Роджър не можеше да го избягва вечно.

Поканата пристигна на следващата сутрин; щеше да се проведе специална следобедна среща, за да посрещнат официално пратеника на херцога.

Роджър смачка хартията в юмрук и се погрижи да не я оставя на място, където може да бъде намерена. Аманвах все още беше в личните си покои и от вратата ѝ лъхаше хлад.

— Трябва да видя барона — каза Роджър на Сиквах.

Тя веднага отиде да приготви подходящи дрехи.

Дори гардеробът на Роджър носеше почерка на Аманвах. Тя беше ужасена, когато разбра, че дрехите, с които бе отишъл в Дара на Еверам, са единствените, които притежава. Час по-късно шивачите на Шаманвах вече го събличаха и му вземаха мерки.

Добре, че строяха къща. С темповете, с които се пълнеха гардеробите на Роджър, скоро щеше да се наложи да отделят за тях цяло крило.

Не че се оплакваше. Сега имаше подходящи дрехи за всякакви случаи, ушити от фини материали, с цветове, чиято яркост варираше според вида на събитието. Нощ, можеше да кара цял месец, без да носи едно и също нещо два пъти. Това му напомни за ранните му дни с Арик, когато той още беше пратеник на херцога и двамата живееха в двореца. Дори сега, след като бе научил истината за онези времена, това си оставаха най-щастливите дни в живота му.

В началото Роджър се опита сам да подбира дрехите си, но съпругите му бързо го отказаха. И наистина, те разбираха повече от тези неща.

Жакетът и бричовете, които Сиквах избра за неофициалната среща с барона, имаха сложни шарки в убити цветове, като красив красиянски килим. Широката риза беше от безупречна бяла коприна. Имаше чувството, че все едно е облякъл облак.

Медальонът на Роджър лежеше тежко на гърдите му под въздушната дреха. Кралският анжиерски медал за храброст на дебела плетена верижка. Върху него имаше кръстосани релефни копия зад щит с герба на херцог Райнбек — корона, покрита с листа, над обрасъл с бръшлян трон. На знамето под щита пишеше:

Арик Сладкогласни

Но Роджър го носеше наобратно, с гърба напред, върху който бяха гравирани още четири имена:

Кали, Джесъм, Джерал, Джейкъб

Имената на онези, които бяха загинали, защитавайки Роджър. Пет имена. Пет живота, пожертвани заради него. Колко още щеше да струва мизерното му съществуване?

Той се престори, че си играе с връзките на ризата, за да намери повод да докосне медала. Щом пръстите му потъркаха хладния метал, го заля вълна от облекчение, която прогони тревожността. Каквото и да му казваше мозъкът му, сърцето му знаеше, че нищо лошо няма да му се случи, докато го докосва.

Смешно беше да го вярва, но Роджър беше шегобиец по професия, така че се получаваше.

Сиквах дръпна ръцете му настрани, като майка, която облича детето си, и сама върза връзките. Тревогата отново го стисна и той инстинктивно посегна обратно. Сиквах го плесна силно по ръката и дръпна ризата надолу.

Роджър отскочи назад изненадано.

— Сиквах!

Очите ѝ се разшириха и тя падна на колене, опряла ръце в пода.

— Прости ми, че те ударих, почтени съпруже. Ако искаш да ме нашибаш с камшик, това е твое право…

Роджър беше изумен.

— Не, аз…

Сиквах кимна.

— Разбира се. Ще съобщя на дама’тингата да изпълни наказанието ми…

1 ... 157 158 159 160 161 162 163 164 165 ... 310
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)