Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Той знае. Лийша се зачуди дали Тариса му е казала, но всъщност нямаше никакво значение.
— Бременна съм.
— Знаех си! — прогърмя Тамос и я сграбчи.
За миг тя си помисли, че я напада, но мечешката му прегръдка продължи само миг, преди той да я вдигне във въздуха и да я завърти около себе си, надавайки радостен вик.
— Тамос! — извика Лийша и очите му се ококориха.
Той веднага я пусна на пода и загрижено погледна корема ѝ.
— Разбира се. Детето. Дано не съм…
— Всичко е наред — рече тя и облекчението я връхлетя като вълна. — Просто се изненадах, че така се зарадва.
Тамос се засмя.
— Разбира се, че се радвам! Сега просто трябва да станеш моя графиня. Хората ще настояват, а и аз не бих допуснал нещо друго.
— Сигурен ли си? — попита Лийша.
Тамос кимна енергично.
— Не мога да се справя сам без теб, Лийша, нито ти без мен. Защитения може и да го няма, но ние двамата заедно можем да отблъснем ядроните и да превърнем Хралупата в един от най-великите градове.
Лийша не можеше да отрече, че думите му я накараха да потръпне. Сърцето ѝ се качи в гърлото, когато Тамос падна на едно коляно и взе ръката ѝ в своята.
— Лийша Пейпър, обещавам се…
„Създателю, той наистина го прави! Няма представа, че не е негово.“
Тя замръзна на място. Това бе всичко, за което бе копняла. В най-лошия случай разполагаше с шест месеца, за да изготви план. В Хралупата беше пълно със сирачета. Може би щеше да намери бебе, което да прилича достатъчно на Тамос, за да може да направи подмяна и да изпрати детето на Ахман на безопасно място.
А може би се притесняваше напразно. Помнеше думите на Стефни след съвета. „Странно нещо са това децата. Хората ги виждат такива, каквито им се иска.“
Тамос беше по-мургав от Лийша, а често — и загорял от слънцето. На нея бледата ѝ кожа щеше да изгори, но тенът не можеше да окаже влияние. А може би детето щеше достатъчно да прилича на него, за да избегне внимателно вглеждане, особено ако Лийша му роди набързо още няколко други, истински наследници на Тамос.
„Ще бъда добра съпруга — закле се тя наум. — Добра графиня. Няма да съжаляваш, че си ме взел за жена, дори някой ден да научиш истината.“
Сълзите се затъркаляха по носа ѝ. Тя дори не беше осъзнала, че плаче.
„Създателю, мисля, че съм влюбена.“
Тя отвори уста, изпълнена с желанието да се обещае на този мъж и да сбъдне мечтите му.
Но думите заседнаха в гърлото ѝ. Той я гледаше толкова искрено, с такава любов, че тя просто не можеше да понесе мисълта, че го предава.
Лийша отдръпна ръцете си от неговите и отстъпи назад.
— Тамос, аз…
— Какво има, любов моя? Защо не… — Изведнъж всичко му стана ясно. Дори без защитеното си зрение тя можеше да види промяната в погледа му. — Нощ, значи, слуховете са верни — рече той. — Миналата седмица накарах да нашибат с камшик трима от хората ми заради тези приказки, а те са казвали истината. Пустинният демон. Мъжът, който завладя Райзън, изби хиляди и напълни Теса със скитащи бежанци. Търкаляла си се с него.
— А ти си се търкалял с всяка прислужничка в Анжие — сопна му се Лийша. — Когато си легнах с него, не ти се бях обещала, Тамос. Едва се познавахме. Дори не знаех, че ще идваш в Хралупата.
— Онези прислужнички не избиваха хиляди хора — рече Тамос, без да си прави труда да отрича.
— Ами ако избиваха и ти можеше да забавиш настъплението им и да научиш плановете им, като си легнеш с тях, щеше ли да се поколебаеш?
— Значи, тогава си блудствала — отсече той.
Лийша му зашлеви шамар. Очите му се разшириха за миг от изненада, но после ги стисна здраво. Лицето му се изкриви в гримаса и той стисна огромните си юмруци.
Ръката на Лийша се плъзна към торбичката, където държеше заслепяващия прах, но Тамос нададе рев, отдръпна се от нея и закрачи из стаята като затворен в клетка нощен вълк. После извика отново и удари с юмрука си дървената табла на голямото легло.
— Оооох! — извика той, притискайки ръка към тялото си.
Лийша изтича при него и го хвана за ръцете.
— Дай да видя.
— Не направи ли достатъчно?! — изкрещя Тамос с обляно в сълзи и изкривено от силна болка лице.
Лийша го погледна спокойно.
— Моля те. Може да си счупил нещо. Просто седни за миг и ме остави да проверя.
Тамос се остави да го отведе до леглото, където двамата седнаха и Лийша внимателно огледа наранената ръка. Тя се беше зачервила и кожата се беше разранила на кокалчетата, но можеше да е много по-зле.
— Няма нищо счупено — каза тя. Извади от джобчето на престилката си кръвоспиращо прахче и плат, почисти и превърза раната. — Просто я сложи в купа с лед…
— Има ли поне някакъв шанс да е мое?