Всяко мъртво нещо [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 954-733-136-1
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Всяко мъртво нещо [bg]». Краткое содержание книги:
„Романът, който надмина «Мълчанието на агнетата».“ Ню Йорк Таймс
„Сензация! Триумф! Името на Джон Конъли често ще се спряга през новото хилядолетие.“ Паблишерс Уикли
„Ханибал Лектър? Нашето момче би го сдъвкало на закуска.“ Айриш Таймс
Сега бе ясно, че Лайънъл Фонтено ще тръгне да си отмъщава на Джо Боунс. Самият Боунс знаеше това не по-зле от мен; вероятно затова бе организирал рискованото нападение на гробището „Метари“. Защото веднъж прибрал се в имението си, Лайънъл ще бъде недосегаем за хората на Боунс. Значи следващият ход е на Лайънъл.
Сметката пристигна. Платих я, а Луис остави двадесет долара бакшиш. Келнерът посегна към банкнотата със страхопочитание — сякаш очакваше от нея ликът на Ендрю Джаксън[58] да отвори уста и да го захапе за пръста.
— Мисля, че трябва да се дигнем и да отидем да поприказваме с Лайънъл — рекох, когато излязохме от заведението. — А също и с Джо Боунс.
Луис се ухили.
— С Боунс ли? Според мен той едва ли умира от желание да приказва с теб, като се има предвид разказът ти как неговото момче се опитало да те пречука.
— Така де — усмихнах се аз. — Именно. Затова смятам, че Лайънъл Фонтено може пък да рече да ни помогне да се срещнем с Джо. Е, мен сто на сто няма да иска да ме види, въпросът е дали ще се зарадва на теб, а? Какво мислиш?
Тръгнахме си към хотела. Улиците на Ню Орлиънс едва ли са сред най-безопасните в света, но имах усещането, че никой няма да ни закача.
И така се и оказа.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
На другата сутрин се успах. Рейчъл си бе отишла в стаята. Когато почуках, гласът й прозвуча тежък, уморен. Каза ми, че желае да остане в леглото, да почива още. Когато стане ще отиде в Йезуитския университет. Помолих Ейнджъл и Луис да я наглеждат и излязох.
Случката на гробищата ме бе разтресла здраво, въпреки че външно не бих го признал. Перспективата за евентуална среща с Джо Боунс също ме отблъскваше. Сега пък ме налегнаха силни угризения за това, че бях въвлякъл Рейчъл в цялата история, дори в известен смисъл на думата я бях принудил да участва в събитията. Трябваше да се разкарам от Ню Орлиънс, та дори и за кратко време. Да си прочистя мозъка, да погледна на нещата откъм друга страна. На „Сейнт Питър“ има едно място, където правят чудна пилешка супа. Отбих се там, похапнах и потеглих.
Морфи живееше на около четири мили от Сесилия или някъде на две-три мили северозападно от Лафайет. Беше си купил и вече възстановяваше стара плантаторска къща до малка река; с две думи, класически старовремски луизиански дом — смесица от влиянията на различни архитектурни стилове: френски колониален, островен и европейски. С добър бюджет можеш да превърнеш подобна постройка в много удобно жилище.
Отвън къщата бе необичайна: бе повдигната на колони заради честите наводнения и главната жилищна площ бе над тях; под нея бе сутеренът, използван за склад, също над земята. Тази част бе тухлена и Морфи бе преработил сводестите входове. Бе сложил ръчно дялана дограма, която придаваше голямо очарование и се връзваше с околния пейзаж. Горната част бе също преустроена, тънките стени с гипсови замазки бяха заменени с дебели греди, редувани с тухли. Намазаният със смола и издаден над колоните покрив бе частично препокрит с плочки от аспид.
Бях се обадил от заведението, преди да потегля, за да кажа на Анджи, че съм на път към тях. Когато пристигнах, Морфи току-що се бе прибрал. Намерих го зад дома, поправяше една пейка.
— Как ти се вижда колибата? — попита ме, без да спира работата с чука.
— Чудесна е. Май че имаш още доста работа по нея, а?
Той изпъшка от усилието на последния удар и захвърли чука на земята. Изпъна се и се протегна, погледна задната част на къщата с неприкрита гордост.
— Е, има, но това не е проблем. Строена е от французин през 1888 година. Разбирал е от тези неща човекът. Главната ос на строежа е изток-запад, основното изложение е южно. Много важен е изборът на мястото.
Посочи с ръка посоките и добави:
— Проектът е типичен европейски, целта е през зимата слънцето, чиито лъчи тогава падат под остър ъгъл, да топли максимално. През лятото пък огрява само сутрин и вечер. Това е класическа идея, казвам ти, идва още от времето на Марк Витрувий. Супер. Повечето къщи в Америка не са строени така. Хората си ги издигат където им хрумне. Вземат една пръчка, хвърлят я и където падне, казват: „Ето тук ще да е!“ Глупости. Ние, американците, сме разглезени от евтините енергийни източници. Да, ама арабите се осъзнаха и издуха цените и сега виждаш ли какво става, а? Някои чак сега започват да загряват, че е много важно къде и как ще си построиш дома.
След малко се засмя и рече:
— Абе, да ти призная все пак — и аз не зная каква е ползата оста да бъде изток-запад. Като гледам така, тук слънцето си грее постоянно.
58
Ендрю Джаксън (1767-1845), известен военачалник и седми американски президент. — Бел. прев.