Всяко мъртво нещо [bg]

Влязох в моята стая да видя какво прави Рейчъл. Леглото беше празно, чуваше се течаща вода в банята. Почуках леко на вратата й.

— Отворено е — извика тя.

Влязох, а тя вече се завиваше със завесата на душа.

— Страшно ти прилича — рекох. — Този сезон модата предлага прозрачни облекла.

Сънят май не й бе помогнал много. Под очите си имаше тъмни кръгове, изглеждаше уморена и отпусната. Направи искрен опит да ми се усмихне, но не се получи — приличаше повече на гримаса на болка, отколкото на усмивка.

— Искаш ли да отидем някъде — да похапнем?

— Не съм гладна. Сега ще се насиля да поработя малко, после ще взема две хапчета за сън и ще се опитам да почина без съновидения.

Казах й, че ще излизаме заедно с Луис, после отидох да уведомя и Ейнджъл. Заварих го да прелиства бележките на Рейчъл. Той посочи с ръка моята диаграма на стената и рече:

— Тук обаче има много дупки.

— Е, има още подробности, по които ще трябва да се поработи.

— Например кой какво е направил и защо — усмихна се той накриво.

— Е, да, но се опитвам да не си губя времето с второстепенни неща. Ти как си?

— Добре съм. Мисля си, че цялата тази работа започва да ми влиза под кожата… всичко това — рече той и с ръката си описа дъга, като обхвана цялата стена с накачените по нея писания, скици, илюстрации.

— Ще излезем да похапнем с Луис. Искаш ли да дойдеш?

— О, не. Само ще се вкиселим повече. Ти си го задръж все за себе си.

— О, благодаря ти — усмихнах се аз. — Още утре ще дам интервюта за сексуалното си пробуждане. Имам едни приятели — манекени в списание „Плажно облекло“. Страшно ще се зарадват. Ти да се грижиш за Рейчъл, чу ли? Тя днес не е особено добре — след онази престрелка…

— Ще се навъртам наоколо — обеща той.