Вещиците: Лашър [bg]

— Няма да разбереш — обади се Аарън.

— Да не е някой от твоите хора?

— И така да е, няма как да го докажеш. Всички сме наясно, че трябва да е някой от тях, нали? Никой друг не знаеше за работата по случая в „Кеплингер“. Никой, освен теб и покойният Фланаган. Както и „Мейфеър и Мейфеър“, защото ти им каза. Не мисля, че можем да направим много. Най-добре е да се върнеш на безопасно място в хотела. Сега трябва да се погрижим за семейството. Това си е семеен въпрос.

— Ти си полудял.

— Не, не съм, доктор Ларкин — отвърна Лайтнър. — И искам да останеш в хотела с Джералд и Карл Мейфеър. Те са отвън и те чакат. Не излизай от стаята си, моля те. Остани там, докато не ти се обадя.

— Нима мислиш, че някой ще се опита да ме нарани?

Райън направи лек жест, за да привлече вниманието им. Все още стоеше в ъгъла на стаята.

— Доктор Ларкин, сега имаме много работа. Това е огромно семейство. Трудно е дори да се свържем с всички. От пет часа насам има още един смъртен случай в района на Хюстън.

— Кой е този път? — попита Аарън.

— Клайти Мейфеър — отвърна Райън. — Живее недалеч от Линдзи. Умряла е почти по същото време. Предполагаме, че е пуснала в къщата си някакъв посетител около час след като Линдзи е сторила същото в Шърман Оукс. Поне така изглежда. Моля ви, доктор Ларкин, върнете се в хотела.

— С други думи, вие вярвате на думите ми? Вярвате, че това същество е…

— Ние знаем, че е така — рече Райън. — Сега, моля ви, вървете. Останете в „Пончартрейн“ и не излизайте. Джералд и Карл ще бъдат с вас.

Аарън подхвана Ларк за ръката, преди той да успее да отговори. Изпроводи го до външната стая и после по коридора. Ларк видя двама млади мъже, други хубавци Мейфеър с бледи вълнени костюми с лимонена и розова копринени вратовръзки.

— Вижте… аз… Трябва да поседна за малко — рече той.

— В хотела — отвърна Лайтнър.

— Твоите хора ли са направили това? Те ли са отишли в „Кеплингер“ да вземат информацията?

— Така предполагам — рече Лайтнър. Изглеждаше много нещастен.

— Това означава ли, че и те са сгазили Фланаган? Те ли са го убили?

— Не, не е задължително. Не мога да кажа какво е станало. Не вярвам да са те. Мисля, че те… просто са се възползвали от внезапно открилата се възможност. В момента не съм склонен да вярвам на нищо. Докато не се свържа със Старшите в Амстердам и не разбера кой кого и къде е изпратил, не мога да кажа нищо.

— Разбирам.

— Върни се в хотела и си почини.

— Но жените…

— Обаждаме се на всички. В момента звънят на всеки, свързан със семейството. Ще ти съобщя, щом науча нещо. Опитай се да не мислиш за това.

— Да не мисля за това?!

— Какво друго можеш да сториш?

Ларк понечи да каже нещо, но не намери думи. Вдигна очи и видя младия мъж, който се казваше Джералд, да му отваря вратата. Другият също като че бързаше да тръгнат и вече се обръщаше. Това означаваше нещо, означаваше, че и той трябва да тръгне.