Смъртни врагове [bg]

— Знам историята — прекъсна я Джеръми. — Как, по дяволите, мислиш, че те открих?

— И какво ще стане, ако те успеят да провалят системата отвътре? — Бийчъм отиде до бюрото си и се облегна на него. Като че ли беше потънала в спомените си. — Какво ще стане, ако враговете ни разберат, че най-голямата слабост на демократичното ни общество е прекадената му зависимост от свободата?

— Как е могло всичко да се изкриви така? — попита Джеръми. — Ето това не разбирам. Как е възможно най-добрите и най-умните в армията… как е възможно вие да извършите нещо толкова ужасно?

— Тя не го е извършила — прекъсна ги друг глас, който Джеръми разпозна, без да се обръща.

Беше президентът.

— Радвам се да те видя, Дейвид — каза Бийчъм. Тя се отправи към главнокомандващия и го прегърна. — Сигурно вече си в течение на всичко, което се случи.

— Осведомиха ме — каза той, — но явно някой тук дължи обяснение на господин Уолър.

Джеръми разтърси глава и постепенно започна да си дава сметка колко сложна бе тази игра.

— Вие не сте знаели кои са другите — кимна той, без да изпуска Бийчъм от поглед. Сега всичко се изясняваше. — Вие не сте знаели дали има други, подготвени от Елис. И ако това е бил президентът, вие сте се опитали да го разкриете.

— За мой лош късмет при подобни трагични обстоятелства — каза Венабъл. Той тръгна към бюрото и прегледа някои от нещата на Бийчъм, поставени отгоре. — Но сега разбирате, че нямаше друг начин. Нямаше начин да спрем терористите, без да застрашим това разследване. Можеха да умрат милиони, ако бяхме влезли във война с исляма.

— Кога разбрахте? — попита Джеръми.

Вероятно нямаше право да пита за подобни неща, но пък вече беше стигнал толкова далеч.

— Не и преди Елис да се опита да стреля по „Еър Форс Уан“ — каза Бийчъм. — Тогава разбрахме със сигурност, че аз съм най-високопоставеният кандидат от проект „Меджидо“.

— А защо обявихте президента за мъртъв? — упорстваше Джеръми. — За да се обявите за президент?

— За да сме напълно сигурни — каза Венабъл. — След като разбрах за заговора, реших да не рискувам. Ако някои от другите вербувани от Елис бяха на високи постове в Конгреса, те щяха да се разкрият веднага, след като Елизабет поемеше контрола над правителството.

Джеръми поклати невярващо глава.

— Сега трябва да ни извините, агент Уолър — каза президентът. — Приятно ми е да стоя тук и да си бъбрим, но трябва да възстановяваме държава. Сигурен съм, че ще ни разберете.