Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Картата на времето [bg]
Картата на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Картата на времето [bg]

Электронная книга - «Картата на времето [bg]». Краткое содержание книги:

Феликс Х.Палма, единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време, е носител на повече от сто литературни отличия. В Картата на времето той умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, за която времето и пространството нямат ограничения. Лондон, 1896 г. Пред праг на ХХ век поредица изобретения вдъхват вяра, че науката може да постигне всичко, за което хората някога само са си мечтали. Сред новите чудеса като електричеството и велосипеда се появява и фирмата Мъри - Пътешествия във времето, сбъдваща копнеа, пробуден година по-рано от писателя Хърбърт Уелс и неговия роман Машината на времето. Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, копнееща за истинската любов, която не намира в своето време. Но не всички биха искали да се озоват в бъдещето; Андрю Харингтън трябва да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача. Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който единствен може да им помогне.
1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 ... 233
Перейти на страницу:

Отправи се към каретата и се качи в нея, без да дава нареждания на Питър. Не беше необходимо. С примирено изражение кочияшът потегли към Лондон, щом тя се настани вътре. Когато возилото се стопи в далечината, Том се спусна от клона, на който се беше сгушил, и скочи на земята. От това скривалище бе успял да я види за последен път, дори можеше да я докосне, ако просто бе протегнал ръка, но не си го позволи. А сега, след като задоволи тази своя прищявка, трябваше завинаги да се махне от живота й. Измъкна писмото изпод камъка, облегна гръб на дървото и зачете с печална физиономия.

Както правилно си отгатнал, Дерек, съвсем скоро ще забранят машината. За теб не ще има повече пътувания във времето, докато не победиш злосторника Соломон. Тогава ще решиш да рискуваш живота си, използвайки тайно машината, за да пристигнеш в моята епоха. Но по-добре да не избързваме. Нека да ти разкажа най-сетне как ще се състои нашата първа среща и какво ще трябва да сториш после. Както вече ти съобщих, това ще се случи на 20 май 2000 г. Същата сутрин ти и твоите хора ще устроите засада на Соломон. На пръв поглед, въпреки хитроумното разположение на войниците ти, резултатът от битката няма да е особено благоприятен за вас, но това не бива да те тревожи, защото в края й Соломон ще ти предложи да разрешите конфликта веднъж завинаги, като се дуелирате с шпаги. Приеми предложението му, без да се колебаеш, любов моя, защото ще излезеш победител в този двубой. Така ще се превърнеш в герой, а това сражение, което ще сложи край на господството на автоматите над човешкия род, ще се смята за началото на една нова ера. И то до такава степен, че ще бъде идеална туристическа дестинация за пътниците във времето от моята епоха, които ще пристигат да го наблюдават с вълнение.

Аз ще извърша едно от тези пътувания и, скрита сред развалините, ще те видя как се сражаваш със Соломон, но вместо да се върна с останалите, щом дуелът приключи, ще се спотая сред едни отломки с намерението да остана в твоя свят, защото, както знаеш, моята епоха с нищо не ме привлича.

Да, благодарение на това недоволство, което ме е съпътствало през целия ми живот и от което никога не съм очаквала да извлека полза, двамата с теб ще се срещнем. Все пак трябва да те предупредя, че срещата ни няма да е тъй романтична, както би трябвало да бъде, а доста притеснителна — особено за теб, Дерек, и още ме напушва на смях, като се сетя за това. Ала от твоето не съвсем уместно държане мога само да заключа, че не бива да ти разказвам нищо повече, защото в противен случай навярно ще обусловя поведението ти. Нужно е само да знаеш, че през кратката ни среща аз ще изпусна чадърчето си и — макар че ще прекосиш времето, за да ме опознаеш и да ме любиш — връщането на това чадърче ще е претекстът, който ще трябва да измислиш, за да се съглася да дойда в чаения салон. Естествено, за да стане всичко така, както трябва да стане, за да затворим кръга, в който сме уловени, трябва да се появиш в моята епоха, преди да започнем кореспонденцията си. Не би имало никаква полза, ако го сториш по-късно, тъй като именно ти трябва да ме подтикнеш да ти пиша, както вече знаеш. Трябва да се появиш точно на 6 ноември 1896 г. и да ме потърсиш на пазара на Ковънт Гардън по пладне, за да ми предложиш да се срещнем същия следобед. Останалото вече ти е известно. Ако изпълниш всичко това, ще запазиш кръга и онова, което е станало, ще се случи отново.

Това е всичко, любов моя. След няколко месеца нашата история ще започне за теб. За мен обаче тя приключва сега, когато слагам точка на настоящото писмо. Но не ще ти кажа окончателно „сбогом“, което да попари всяка надежда да се видим отново, защото, както ти казах преди, ще живея с надеждата, че ще се върнеш да ме потърсиш. За целта ще трябва само да следваш уханието на цветето, което ще намериш в плика.

С цялата ми обич,
К.

С унила въздишка Уелс сгъна писмото, което Том му бе донесъл, и го остави на масата. Сетне взе плика и го изтърси над дланта си, но вътре нямаше нищо. Какво очакваше? Цветето не беше за него. Седнал в кухнята, огряна от следобедното слънце, той разбра, че си е правил прекалено големи илюзии. Макар и да изглеждаше обратното, не той бе главният герой на този роман отвъд времето. Видя самия себе си — със смешно протегната празна ръка, сякаш искаше да провери дали вътре в къщата вали дъжд. И без да ще, се почувства като натрапник в тази любовна история, като гнилата половина на ябълката.

XXXII

Том изключително грижовно постави чупливото цвете между страниците на единствената книга, която притежаваше — многострадалния екземпляр от „Машината на времето“. Бе решил да подари на Уелс писмата на Клеър като своего рода възнаграждение за оказаната услуга, но най-вече защото чувстваше, че те са си за писателя; затова пък прибра нарциса, сложен в последния плик, защото смяташе, че поне цветето му принадлежи. Пък и за Том то съдържаше по-ясно послание, отколкото писмата.

1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 ... 233
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)