Картата на времето [bg]

Това е и моето последно писмо, любов моя, и макар че бих се радвала най-напред да ти кажа колко те обичам, трябва да съм честна пред себе си и да ти призная със срам, че преди няколко дни направих нещо безразсъдно. Да, Дерек, явно не съм толкова силна, колкото си мислех, и отидох при дъба с намерението да чакам твоята поява. Отсъствието ти е твърде мъчително за мен. Имах нужда да те видя, та дори това да промени тъканта на времето. Ала ти цяла сутрин не се появи, а аз не можех да се измъкна за по-дълго време от бдителната ми майка. Достатъчно трудно е да залъгвам Питър, кочияша, за да не заподозре нещо. Какво ли щеше да си помисли, ако те бе видял да изникваш до дъба като по чудо? Предполагам, че цялата работа щеше да се разплете и това щеше да предизвика някаква времева катастрофа. Сега си давам сметка, че постъпих като глупаво и безотговорно момиченце, защото, дори да успеех да те скрия от Питър — който, колчем го помоля да ме закара там, ме гледа слисан, макар че засега пази тайната пред майка ми, — нашата непредвидена среща пак би променила тъканта на времето. В такъв случай ти нямаше да ме видиш за пръв път на 20 май 2000 г., тъй че всичко щеше отведнъж да се обърка и нищо нямаше да се случи така, както е писано. Но ти, за щастие, не се появи — макар че нищо не би ме зарадвало повече — и няма за какво да съжаляваме. Предполагам, че си пристигнал следобеда, защото на следващия ден твоето красиво и последно писмо беше там. Надявам се, че ще извиниш безотговорната ми постъпка, Дерек, която ти признах от желание да не крия от теб дори недостатъците си; и за да ми простиш още по-лесно, ти изпращам един подарък от все сърце, тъй че да разбереш що е цвете.