Пророчицата от Кел
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчицата от Кел». Краткое содержание книги:
Единствено Пророчицата от Кел може да разкрие къде се намира това мистериозно място — ала тя е в състояние да стори това едва когато Гарион и Поулгара извършат предопределената им от пророчествата задача в пещерата на Пророците, разположена в сърцето на величествена планина…
— Харесвам го този човек — рече Анхег и махна с ръка.
Отново се качиха на кораба и потеглиха на север към град Сендар, където възнамеряваха да посетят крал Фулрах и да го уведомят за споразумението от Дал Перивор. Силк и Велвет щяха да продължат на север с Барак и Анхег на борда на „Морска птица“. Останалите щяха да преминат през планинските възвишения на коне, за да отидат в Алгария, после щяха да продължат до Долината на Алдур.
Сбогуването край кораба беше кратко, защото щяха да бъдат отново заедно след броени дни, освен това никой от тях не искаше да изглежда прекалено сантиментален. Гарион се раздели с Барак и Силк с огромно нежелание. Беше прекарал повече от половината си живот заедно с тези двама толкова различни един от друг мъже и перспективата да се откъсне от тях оставяше в сърцето му неясно чувство на болка. Покъртителните приключения бяха приключили и нищо нямаше да бъде както преди.
— Мислиш ли, че поне този път ще се постараеш да не се забъркваш в неприятности? — изсумтя Барак, който, както личеше, изпитваше същите чувства. — Мерел много се сърди, когато сутрин се събуди и намери мечок в леглото си.
— Ще направя всичко възможно — обеща Гарион.
— Помниш ли какво ти казах навремето край Уинолд? Помниш ли? Беше много студено онази сутрин — попита го Силк.
Гарион се намръщи, опитвайки се да си спомни.
— Казах ти, че живеем в славно време и че е цяло щастие да участваме в тези събития.
— Да, сега си спомних.
— Вече имах достатъчно време да помисля повече по този въпрос и промених мнението си. — Дребничкият драснианец се ухили и Гарион разбра, че го лъже най-безсрамно.
— Ще се видим пак на съвета на алорните в края на лятото, Гарион — изкрещя Анхег от „Морска птица“, която тъкмо се канеше да отплава. — Тази година домакинът си ти. Може би, ако се постараем, най-после ще успеем да те научим да пееш като хората.
Рано на следващата сутрин групата им напусна Сендар и се отправи по пътя за Мурос. Въпреки че нямаше неотклонна нужда от това, Гарион беше решил да изпрати всичките си приятели по домовете им. Постепенното намаляване на групата, поела на север, още в началото се отразяваше много мъчително на риванския крал, а той все още не беше готов да се раздели с всички свои другари.
Пътят, огрян от слънцето на късната пролет, водеше през планините на Алгария и ги отведе до Крепостта след около седмица. Крал Чо-Хаг беше изключително радостен от резултата след схватката в Корим. Решенията от импровизираната конференция в Дал Перивор направо го зашеметиха. Поради по-голямата стабилност на характера му, който се отличаваше от този на изключително умния, но често пъти раздразнителен Анхег, Белгарат и Гарион му разказаха в много по-големи подробности за Ерионд.
— Винаги е бил странно дете — изрече замислено Чо-Хаг с дълбокия си плътен глас, след като вълшебниците приключиха разказа си. — Но пък и събитията бяха твърде необичайни. Приятели мои, имаме честта да живеем в знаменателни времена.
— Така е — съгласи се Белгарат. — Сега остава да се надяваме да има мир — поне известно време.
— Татко — рече Хетар. — Крал Ургит ме помоли да ти предам неговите почитания.
— Срещнал си краля на мургите, а не сме във война? — удивено възкликна Чо-Хаг.
— Ургит не прилича на никой мург, когото си срещал, татко — обясни му Хетар. — Той искаше да ти благодари, задето уби Таур Ургас.
— Много странно син да приказва така за смъртта на баща си.
Гарион му разказа за особеното потекло на Ургит и иначе сдържаният крал на Алгария изпадна в бурен пристъп на неудържим смях.
— Познавах бащата на принц Келдар — рече той, — Това е напълно в негов стил.
Дамите се насъбраха около Геран и нарастващото потомство на Адара. Братовчедката на Гарион беше в напреднала бременност и през по-голямата част от времето седеше със замечтана усмивка, вслушана в неминуемите промени, които природата налагаше на тялото й. Новината за съвпадащите бременности на Се’Недра и Поулгара зарадва и учуди и Адара, и кралица Силар. Поледра седеше сред дамите, усмихната тайнствено, и Гарион беше сигурен, че баба му знае много повече, отколкото желае да разкрие пред тях.
На десетия ден от престоя им Дурник започна да става неспокоен.
— От много отдавна не сме си били у дома, Поул — започна той — Все още има време да засеем и да поразчистим, да стегнем къщата — да поправим оградата, покрива и така нататък.
— Както желаеш, скъпи — съгласи се тя спокойно. Бременността вече я беше променила видимо. Сега нищо не бе в състояние да разстрои вълшебницата.