![Камерата [The Chamber-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/1/5/kamerata-the-chamber-bg-download.jpg)
Камерата [The Chamber-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Матуша Бенатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камерата [The Chamber-bg]». Краткое содержание книги:
Сам го погледна озадачено.
— Какъв експерт?
— Психиатър.
— Психиатър ли?
— Да. От Чикаго.
— Веднъж разговарях с психиатър. Не мина добре.
— Този е различен. Работи за нас и ще каже, че си загубил разсъдъка си.
— Ти твърдиш, че съм го имал, когато съм попаднал тук.
— Да, точно така. Психиатърът ще те прегледа утре, после бързо ще изготви доклад, че си изкуфял, откачен, истински идиот и тъй нататък.
— Откъде знаеш, че ще каже всичко това?
— Защото му плащаме, за да го прави.
— Кой му плаща?
— „Кравиц и Бейн“, ония ревностни евреи в Чикаго, които ти толкова мразиш, а те се блъскат да ти спасят живота. Всъщност това беше идея на Гудман.
— Сигурно е добър специалист.
— Не можем да твърдим с точност. Използвали са го някои от другите адвокати във фирмата. Ще каже всичко, което поискаме. Просто се дръж странно, като говориш с него.
— Няма да е много трудно.
— Разкажи му всички ужасни случки тук. Дано му се сторят брутални и жалки.
— Няма проблем.
— Кажи му, че с годините състоянието ти се е влошило и колко трудно е тук за човек на твоята възраст. Ти си най-старият в Отделението, Сам, затова му разкажи как ти понася животът тук. Сгъсти краските. Той ще подготви покъртителен доклад и аз мигом ще го отнеса във Федералния съд.
— Няма да има ефект.
— Струва си да опитаме.
— Върховният съд разреши на щата Тексас да екзекутира едно ненормално момче.
— Тук не е Тексас, Сам. Всеки случай е различен. Само ни помогни, става ли?
— Да ви помогна ли? Кои сте вие?
— Аз и Гудман. Каза, че вече не го мразиш, затова реших да му позволя да се намеси в играта. Наистина имам нужда от помощ. Работата е твърде много за сам човек.
Старецът отмести стола от масата и се изправи. Разкърши ръце и крака и започна да обикаля наоколо, броейки стъпките си.
— Утре сутрин ще подам във Върховния съд петиция за освидетелстване — каза Адам, докато разглеждаше списъка в бележника си. — Може би няма да се съгласят да я разгледат, но въпреки това ще го направя. Ще довърша и едно обжалване до Пети областен по иска за неефективна защита. Психиатърът ще дойде тук утре следобед. Ще подам иска за частична невменяемост в сряда сутринта.
— Предпочитам да си умра спокойно, Адам.
— Няма да стане, Сам. Няма да се отказваме. Чух се с Кармен снощи и тя иска да дойде да те види.
Сам седна на ръба на масата и заби поглед в пода. Очите му бяха присвити и тъжни. Дръпна от цигарата и издуха дима в краката си.
— Защо иска това?
— Не съм се интересувал. Нито съм я карал. Тя предложи. Казах й, че ще те попитам.
— Никога не съм я виждал.
— Знам. Тя ти е единствената внучка, Сам, и иска да дойде.
— Не ща да ме вижда в тоя вид — посочи червените си дрехи Сам.
— Няма да й направи впечатление.
Сам бръкна в кутията и извади още един сладолед.
— Искаш ли? — предложи той на Адам.
— Не. Та какво ще кажеш за Кармен?
— Нека да помисля. Лий още ли настоява да дойде?
— О, да. Не съм говорил с нея от два дни, но съм сигурен, че иска.
— Мислех, че си отседнал при нея.
— Така е. Но тя замина за малко.
— Нека да помисля. Точно сега не ми се ще. Не съм я виждал от десет години и не желая да ме запомни такъв. Кажи й, че ще помисля, но точно сега не искам да идва.
— Ще й кажа — обеща Адам. Не беше никак сигурен дали скоро ще може да я види. Ако действително бе потърсила медицинска помощ, щеше да остане там поне няколко седмици.
— Ще се радвам, когато дойде краят, Адам. Наистина всичко това ми омръзна. — Той отхапа голямо парче сладолед.
— Разбирам те. Но нека го отложим за малко.
— Защо?
— Защо ли? Ами то е ясно. Не искам да прекарам цялата си адвокатска кариера с обремененото съзнание, че съм изгубил първото си дело.
— Доста важна причина.
— Чудесно. Значи не се отказваме?
— Май че не. Доведи психиатъра. Ще се правя на колкото се може по-откачен.
— Така те искам.
Лукас Ман чакаше Адам до входа на затвора. Наближаваше пет, температурата бе все така висока, а въздухът — лепкав.
— Можете ли да ми отделите една минута? — попита той през прозореца на колата.
— Надявам се. Какво има?
— Паркирайте там. Ще седнем на сянка.
Отидоха при дървена маса до сградата за посещения. Беше под огромен дъб с изглед към магистралата.
— Има няколко неща — каза Ман. — Как е Сам? Държи ли се?
— Доколкото може да се очаква. Защо?
— Просто ме интересува. Днес получихме общо петнайсет молби за интервюта. Напрежението нараства. Журналистите са тръгнали.
— Сам няма да каже нито дума.
— Някои от тях искат да говорят с вас.