![Камерата [The Chamber-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/1/5/kamerata-the-chamber-bg-download.jpg)
Камерата [The Chamber-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Матуша Бенатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камерата [The Chamber-bg]». Краткое содержание книги:
Лицето на Наджънт няколко пъти смени цвета си.
— Трябва да знаем какво да направим с вещите ти.
— Написал съм го в завещанието.
— Надявам се, че няма да ни създаваш проблеми Сам.
— Мистър Кейхол — пак го поправи Хеншоу.
— Проблеми ли? — попита Сам. — Защо да създавам проблеми? Смятам дори да сътруднича на щата в подготовката на убийството ми. Добър патриот съм. Щях да гласувам и да плащам данъците си, ако можех. Горд съм, че съм американец, ирландски американец, и в този момент все още съм силно влюбен в свидния ми щат, нищо че той иска да ме вкара в газовата камера. Аз съм образцов затворник, Джордж. Няма да имаш проблеми с мен.
Пакър се забавляваше от всичко това, докато чакаше в края на сектора. Наджънт продължи да упорства.
— Необходим ми е списък на хората, които искаш да присъстват на екзекуцията ти — каза той. — Имаш право на двама.
— Още не се предавам, Джордж. Нека да поизчакаме няколко дни.
— Добре. Трябва ми и списък на хората, които ще те посетят през следващите дни.
— Ами днес следобед ще идва един лекар от Чикаго. Психиатър е и ще говори с мен, за да види колко откачен съм в действителност, после адвокатите ми ще изтичат до съда и ще кажат, че ти, Джордж, не можеш да ме екзекутираш, защото съм луд. Ще има време и теб да прегледа, ако искаш. Няма да отнеме много време. — Хеншоу и Гулит зацвилиха от смях и след миг към тях с присъединиха затворниците от целия сектор. Наджънт отстъпи една крачка назад и тръгна намръщен по коридора.
— Млъкнете! — извика той, но смехът се усили още повече. Сам продължи да пуши и да издухва дима през решетките. Сред врявата се чуха обиди и подсвирквания.
— Пак ще дойда — подвикна сърдито Наджънт към Сам.
— Той ще се върне — изрева Хеншоу и смехът гръмна още по-силно.
Комендантът си тръгна бързо и докато маршируваше към края на коридора, секторът се раздираше от викове „Хайл Хитлер“.
Сам се усмихна за миг, след като шумът утихна, после се настани отново на ръба на леглото. Отхапа от изсъхналия препечен хляб, отпи от студеното кафе и отново се зае с писането.
Следобедното пътуване до Парчман не бе особено приятно. Гарнър Гудман седеше на предната седалка до Адам. Обсъждаха стратегията и последните процедури. Гудман смяташе да се върне в Мемфис за уикенда, да бъде наблизо през последните три дни. Психиатърът д-р Суин бе студен и намръщен в черния си костюм. Имаше буйна рошава коса, черните очи бяха скрити зад дебелите стъкла на очилата и бе напълно неспособен да води непринуден разговор. Присъствието му на задната седалка бе смущаващо. През целия път от Мемфис до Парчман той не промълви нито дума.
Адам и Лукас Ман бяха уредили прегледът да се проведе в болницата на затвора — едно доста модерно съоръжение. Д-р Суин бе обяснил ясно на Адам, че нито той, нито Гудман могат да присъстват на прегледа на Сам. Това бе добре дошло за Адам и Гудман. Затворнически микробус ги пресрещна на входната врата и откара Д-р Суин до болницата.
Гудман не бе виждал Лукас Ман няколко години. Те се ръкуваха като стари приятели и веднага се впуснаха в истории за екзекуции. Адам им беше благодарен, че не го включиха в разговора.
Тръгнаха от канцеларията на Ман през паркинга към малка сграда зад административния комплекс. Сградата бе ресторант, проектиран като квартална кръчма. Казваше се „Мястото“ и там се сервираше обикновена храна за чиновниците и служителите на затвора. Без алкохол. Построено бе върху щатска собственост.
Пиха чай с лед и разговаряха за бъдещето на смъртното наказание. И Гудман, и Ман се съгласиха, че екзекуциите скоро ще станат едва ли не нещо обикновено. Върховният съд на САЩ продължаваше завоя си надясно, а безкрайните обжалвания бяха отегчителни. Същото важеше и за по-ниските равнища на федерално съдопроизводство. Плюс това американските съдебни заседатели все повече се замисляха за нетърпимостта на обществото към жестоките престъпления. Към осъдените на смърт затворници се проявяваше много по-малко съчувствие и много по-силно бе желанието да се поставят тези негодници на електрическия стол. Все по-малко средства се отделяха за финансиране на групи, които се противопоставят на смъртното наказание, и все по-малко адвокати и техните фирми проявяваха готовност да поемат огромните разходи по безвъзмездната защита. Броят на осъдените на смърт в Отделението растеше по-бързо, отколкото броят на адвокатите, които желаеха да поемат дела със смъртни присъди.
Адам се отегчи от разговора. Бе чел и слушал всичко това стотици пъти. Извини се и отиде до телефонния автомат в ъгъла. Фелпс го няма, каза младата секретарка, но бе оставил съобщение за Адам: от Лий нямало никаква вест. Трябвало да се яви в съда след две седмици. Може би дотогава щяла да се върне.