Прах от мечти

Малазанската армия бавно се източваше от града. Отделенията се стичаха към ротните укрепления, заели доскорошните бойни полета. След няколко нощи в палатките много войници падаха поразени от болестта — като Корик — и трябваше да ги откарват до района на лазарета, вдигнат между армията и обозния лагер.

Бойните учения бяха приключили, но бяха нанесли щетите си. Толкова много войници бяха намерили начин да кръшнат от тях и се бяха пръснали из целия град, че сцеплението на армията, вече отслабнало от нахлуването, при което морската пехота беше свършила най-мръсната работа, беше в тежко състояние.

Седнал на лагерно столче пред отдельонната палатка, ефрейтор Тар разви нова намотка желязна тел и с помощта на хитроумна ножица, изобретена от някакъв малазански ковач преди няколко десетилетия, започна да я реже на къси парчета. Поддържането на плетена ризница отнемаше много работа. Можеше да я прати на оръжейниците, но предпочиташе да си я закърпи сам. Не че не им се доверяваше. Добре де, не им се доверяваше на тия кучи синове, особено както я караха през пръсти напоследък. Друго си е сам да си оправиш ризницата — тя все пак пази твоето си тяло, нали така?

— Манията ти ме вбесява, Тар.

— Иди си намери някаква работа, Смайлс. И непрекъснато забравяш, аз съм ефрейторът ти.

— Доказва само колко е объркана командната ни система.

— Що не идеш да го издрънкаш на сержанта това?

— Къде се е дянал Коураб?

Тар сви рамене.

— Отиде да си реквизира ново оръжие.

— Още едно е загубил, а?

— Счупи го всъщност. И преди да си попитала, няма да ти кажа как.

— Защо не?

Тар помълча за миг. После вдигна очи и видя, че Смайлс му се мръщи.

— В каква форма ти е снаряжението, войник?

— В добра.

— Стрелите за арбалета окомплектовани ли са?

— Имам една с твоето име на нея. И много други.

Коураб Билан Тену’алас идваше към тях по пътеката. Походката му беше странна, с предпазливи крачки, сякаш стъпваше по тънък лед. И вървеше малко разкрачено. Над едното му рамо стърчеше дръжката на дълъг меч ледерийска изработка, в ножница, все още плътно покрита със ситно нашарен като зебло восък. Под мишницата си стискаше натъпкана с пера възглавничка.

Щом стигна при тях, нагласи възглавничката на едно столче и предпазливо се настани на него.

— Какво си правил, в името на Гуглата? — попита Смайлс. — В гъза ли си бърка с тоя меч?

Коураб се намръщи, после свали новия си меч, сложи го грижливо на коленете си и на лицето му се появи изражение, каквото Тар беше виждал само на лицата на деца на Деня на даровете на Кралицата на сънищата: грейнали зачервени лица, очи, жадни да видят какво се крие под обвивките от змийска кожа.

— Най-обикновен меч, Коураб — каза Смайлс. — Сериозно.

Възхитата на лицето на Коураб изведнъж помръкна и той се сви в себе си. Ефрейторът изгледа ядосано Смайлс.