Мъглите на Авалон (Том 1)

Днес беше малко обезпокоена. Когато седна тази сутрин пред гергефа, отново и се стори, че чува вик, и дори се обърна, преди да успее да се спре. Сторило й се беше, че отнякъде Моргана вика: „Майко!“ Викът бе изпълнен с болка и отчаяние. Но манастирът беше празен и наоколо цареше пълна тишина. Игрейн се прекръсти и се зае с работата си.

Въпреки това… но не — тя решително отхвърли изкушението. Отдавна се бе отказала от пророческите си дарби като от дяволско дело. Не биваше да има вземане-даване с магьосничество. Не вярваше, че у Вивиан има нещо зло, но древните богове на Авалон със сигурност бяха свързани с дявола и не можеха да властват в една християнска страна. А тя бе дала дъщеря си да служи на тези богове.

В края на миналото лято Вивиан й беше изпратила следното послание; „Ако Моргана е при теб, предай й, че всичко е наред“. Обезпокоена, Игрейн отговори, че не е виждала Моргана от деня на Артуровата коронация. До този момент мислеше, че тя е на сигурно място в Авалон. Игуменката на манастира беше ужасена от присъствието на пратеник от Авалон с вест за една от монахините. Въпреки обяснението на Игрейн, че той носи вест от сестра й, игуменката се беше разсърдила и бе отсякла, че не допуска размяна на вести между манастира и това нечисто място.

Игрейн бе дълбоко обезпокоена — ако Моргана бе напуснала Авалон, значи се е скарала с Вивиан. Нечувано нещо бе заклета жрица от най-висок ранг да напусне острова, освен с някаква определена мисия. Изчезването на Моргана, без да е поискала разрешение от повелителката, беше толкова безпрецедентно, че караше кръвта в жилите на Игрейн да изстива. Къде би могла да отиде? С някакъв таен любим? Може би живееше с някого без благословията нито на Християнската църква, нито дори на Авалон? А може би бе отишла при Моргоуз? А може би лежеше някъде мъртва? Въпреки всичко Игрейн се молеше постоянно за спасението на дъщеря си, но устояваше на изкушението да ползва пророческия си дар.

През цялата тази зима все й се струваше, че Моргана е до нея. Но й се привиждаше не бледата, сериозна жрица, която видя на коронацията, а малкото момиченце, което й бе единствената утеха през дългите, изпълнени с отчаяние години в Корнуол — единственото убежище на детето-майка и детето-съпруга, каквото беше тогава Игрейн. Малката Моргана, в шафранената си рокличка, с коси, привързани с панделки — сериозно дете, с големи тъмни очи, открояващи се на фона на червената наметка. Моргана с малкото си братче в ръце; двете й деца спящи — тъмнокосата и златисторусата главици една до друга на възглавницата Сега Игрейн се замисли колко ли е пренебрегвала Моргана, след като се събра с любимия си Утър и му роди син и престолонаследник? Моргана не беше щастлива в двора на Утър, а не харесваше много и самия него. До голяма степен това бе причината, освен настояването на Вивиан, поради която Игрейн се съгласи да я пусне на Авалон.