Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
Ланселет се поклони.
— Несъмнено.
— Тогава достатъчно сме говорили за това. Сипи ни вино, дъще — каза кралят, а Гуенхвифар пристъпи и наля вино в чашите им. — А сега тичай навън, момичето ми, за да мога да си поговоря с гостенина.
След като й наредиха да излезе, Гуенхвифар остана да чака в градината, докато се появи един слуга и повика да доведат коня и да донесат бронята на лорд Ланселет. Конят, с който той бе пристигнал, както и другият, който баща й му подари, бяха доведени до вратата. Гуенхвифар го наблюдаваше, скрита в сянката, докато потегли — тогава излезе напред и зачака. Сърцето й биеше оглушително — нямаше ли да я помисли за нескромна? Но той я видя и се усмихна, а усмивката му я сграбчи за сърцето.
— Не се ли боиш от този огромен, страшен кон?
Ланселет поклати глава.
— Не, лейди, не мисля, че се е родил конят, който аз не бих успял да обяздя.
Тя каза почти шепнешком:
— Вярно ли е, че владееш конете с помощта на вълшебство?
Той отметна глава и се засмя звънко.
— Ни най-малко, лейди; не умея да правя магии. Обичам конете, разбирам ги, разбирам начина, по който работи мисълта им. Това е всичко. Приличам ли ти на вълшебник?
— Но — нали казват, че имаш кръв на елф? — упорстваше тя и усмихнатото лице стана сериозно. Той каза:
— Майка ми действително е от древния род, управлявал страната преди идването на римляните, дори преди идването на северните племена. Тя е жрица на Авалон и много мъдра жена.
— Разбира се, че не би могъл да говориш лошо за майка си — каза Гуенхвифар, — но сестрите от Инис Уитрин казваха, че жените от Авалон са зли вещици и служат на дявола.
Той поклати глава, все така сериозен.
— Не е така. Не познавам много добре майка си — бях даден за отглеждане другаде. Страхувам се от нея също толкова, колкото я обичам. Но съм сигурен, че тя не е лоша жена. Тя възкачи Артур на трона и му даде меча, с който отблъсква саксонците — нима това е нещо лошо? Що се отнася до нейното вълшебство — само непросветените я мислят за магьосница. Аз смятам, че няма нищо лошо в това една жена да притежава даровете на мъдростта.
Гуенхвифар се оклюма.
— Аз не съм мъдра — даже съм много глупава. Докато бях при сестрите, едва се научих да чета молитвеника, пък и те казаха, че повече учение не ми е необходимо. Учиха ме на неща, които според тях са подходящи за жени — готварство, и как да приготовляваш билкови отвари и лекарства, и да превързваш рани…
— А пък за мен всички тези неща са много по-голяма мистерия от обяздването на коне, което ти наричаш магия — каза Ланселет, широко усмихнат. После се наведе от коня си и леко докосна бузата й. — Ако е добър Бог и саксонците не ни нападнат през следващите няколко луни, ще те видя отново, защото ще пристигна тук заедно с кралската свита. Спомени ме в молитвите си, лейди.
Той потегли, а Гуенхвифар остана да се взира след него. Сърцето й биеше до пръсване, но този път усещането беше по-скоро приятно. Той щеше да се върне, искаше да се върне при нея. А баща й бе казал, че трябва да я даде за жена на човек, който умее да води войските в бой; кой би бил по-подходящ от братовчеда на британския самодържец, водачът на кралската кавалерия? Може би баща й имаше намерение да я омъжи тъкмо за Ланселет? Тя почувства, че се изчервява от радост и щастие. За първи път през живота си се почувства красива, смела и уверена в себе си.
Но когато влязоха обратно в залата, баща й каза:
— Хубав мъж е този… Стрелата на елфите. А го бива и да обяздва коне. Но е прекалено красив, за да може човек да разчита на него.
Гуенхвифар отвърна, удивлявайки се на собствената си смелост:
— Ако британският крал го е направил свой първи военачалник, сигурно е най-добър сред неговите рицари!
Леодегранс сви рамене.
— Като кралски братовчед надали би могъл да остане без някакъв ръководен пост във войската. Да не би да се е опитал да спечели сърцето ти или — тук той се смръщи страховито — да отнеме моминството ти?
Гуенхвифар почувства, че се изчервява и изпита яд към самата себе си.
— Не, той е честен човек и не ми е казал нищо повече от това, което би могъл да каже и в твое присъствие, татко.
— Просто искам да не пълниш глупавата си главица с разни идеи — каза сухо Леодегранс. Би могла да се прицелиш по-нависоко. Той е просто едно от копелета на крал Бан, роден от Бог знае коя — някаква си дама от Авалон!
— Майка му е повелителката на Авалон, великата върховна жрица на Древния народ — и той е кралски син…
— Бан от Бенуик! Та той има половин дузина законни синове! — каза баща й. — Защо ти е кралски пълководец? Ако всичко върви, както аз съм го замислил, ти ще се омъжиш за самия върховен самодържец!