Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
— Уверявам ви, и ние, жените, не сме по-умни — много сериозно отговори Настя. — Смятате, че Лазарева го е помъкнала нататък, като му е предложила бърз секс?
— Че как иначе? — искрено се учуди оперативният работник. — Или да се чукат, или да пият, за какво друго може да е отишъл там!
„Ами парите? — добави наум Настя. — Две истински пачки и две фалшиви. Това много прилича на мошеничество. Или на шантаж. Тогава е ясно защо е отишъл на строежа. Имал е определена среща там. Интересно — с кого? Нима с Лазарева? Или с някого другиго, а Лазарева се е озовала там случайно и се е опитала да извърши поредното убийство. Часът е бил много подходящ — след единайсет. И начинът е същият — удушване. Ах, дявол да го вземе, нима съм сбъркала за нея? Ех, че ще се радва Мелник, когато се разбере, че е бил прав Лазарева е убийцата! Какво пък, тогава ще трябва да отдадем дължимото на професионалния му опит и детективския му усет. А аз, както става ясно, съм пълна глупачка и нямам работа в милицията. Добре, така да бъде, и без това ще напусна отдела, вече е решено.“
Мина най-малко час, докато Настя най-сетне приключи разговорите си първо с оперативния работник, а после със задържания Паригин. Настани Ира в колата и каза:
— Сега ще прескочим до мястото, където се е случило всичко, ще огледам набързо и веднага след това се прибираме. Показвай ми пътя. Хем така ще науча къде ще ви идвам на гости.
Когато видя милиционерските коли и линейката край строящата се сграда, тя слезе и остави Ира сама. Да, неприветливо местенце. Странни са нашите власти — първо започват да строят жилищни блокове, а едва после, и то след доста време, започват да създават нормални условия за хората, настанени в тези блокове. Вероятно се предполага, че жилищният проблем в нашето общество е толкова остър, че човек е готов да се нанесе в новия си апартамент, независимо че няма пътища, осветление, обществен транспорт и магазини.
След четвърт час Настя се върна и отвори вратата откъм пътническото място.
— Седни на волана — каза кратко. — Аз ще ти казвам накъде да караш.
Ирочка послушно се премести на шофьорската седалка и запали двигателя, а Настя опря тила си на облегалката и притвори очи, борейки се с гаденето. Пред очите й още бяха двата трупа, проснати сред огромна локва разтопен сняг. Вярно, всички хора рано или късно умират. Но все пак… Те трябва да умират тогава, когато и както природата е решила. Само тогава и само така. И по никакъв друг начин.
Ира критично оглеждаше жилището на Настя. Каквато беше къщовница, тя веднага разбра всичко за обитателите на тази малка гарсониерка.
— Значи тук живеете с мъжа ти?
— Да — разсеяно кимна Настя, — тук живеем. Не обръщай внимание, че не е разтребено.
Ира бързо отиде в кухнята.
— А, не говори така — чу се оттам звънливият й гласец, — тук цари чистота като в операционна. Печката блести, мивката лъщи. Не се критикувай напразно.
Настя седна на дивана, изпружи крака и впери очи в отсрещната стена. Посред нощ е, безсмислено е да си ляга, и без това гледката на мъртвите тела няма да й даде да заспи. Трябва да приготви постелята за Ирочка, поне тя да си почине. А тя ще поседи в кухнята с чашка кафе и цигара и ще помисли…
— Настя, какво ти е? — чу тя над ухото си гласа на Ирочка.
— Защо?
— Днес не приличаш на себе си. Преди един час в участъка фучеше като механична метла, сновеше по стълбите, очите ти святкаха, а сега си пак каквато си обикновено. Случило ли ти се е нещо?
— Не, всичко е наред, Ириша. Я да ти приготвя леглото.
Ира беше застанала точно пред нея и погледът й бе укорителен. Настя неволно се залюбува на стройната й фигурка, на тъмните й вълнисти коси и на хубавото й личице.
— Будалкаш ме — твърдо заяви Ира. — Че ти било доскучало — тия ги пробутвай на Стасов…
— Ира — слисано я прекъсна Настя, — какъв е тоя език? Защо употребяваш думи като будалкаш, пробутваш?
— Ами как да разговарям с теб, след като не разбираш нормалните думи? Аз имам очи и тези очи виждат, че ти изобщо не скучаеш. Нещо те гризе и ти се опитваш да избягаш от това нещо. Така ли е или не е така?
— Да речем, че е така. Отчет ли искаш да ти давам?
Това беше грубо, но Настя се сепна твърде късно след укора по лицето на Ирочка моментално се изписа обида.
— Не ти искам никакъв отчет, но ако имаш проблеми, може би бих опитала да ти помогна.
— Извинявай — Настя ласкаво докосна ръката й, — не ми се сърди. Не исках да те обидя. Наистина имам проблеми, но едва ли някой може да ми помогне.