Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
Така че когато пристигнаха в участъка, хубавичката Ирочка веднага започна да се запознава с всички служители, намиращи се в този късен час в дежурния отдел. Тя чуруликаше, кокетираше, звънливо се смееше и казваше, че всяко зло било за добро, защото тя скоро щяла да живее на територията на този милиционерски участък и щяло да е прекрасно, че ще познава милиционерите, призвани да осигуряват нейната защита и спокойствие. Беше невъзможно да се съпротивляваш на нейното весело обаяние и само след двайсетина минути всички наоколо започнаха да се усмихват, дежурните й предложиха чай, а Лиля почерпиха с бонбони.
Много скоро пристигна Стасов, разстоянието от Черьомушки не беше голямо. Той хвърли бърз поглед на Ира и дъщеря си, влезе право при дежурния и му подаде документите — своите и на Ирина. После поприказва с милиционера, който ги бе докарал тук, като кимаше и отговаряше на различни въпроси.
— Ще трябва да изчакаме Настя — каза той, когато отиде при Ира и Лиля.
— Защо, не повярваха ли на теб?
— Не е там работата. И те си имат задачи. Нашата Настя е издирвала жената, която е загинала, и сега тя трябва да дойде и с очите си да види хората, задържани на местопроизшествието. Такъв е редът, разбираш ли? Аз не съм човек, заради когото биха нарушили този ред. Така че ще трябва още да потърпите. Лиля, казах на майка ти, че ще пренощуваш у нас.
— Добре, татко — послушно отговори момиченцето.
— Гладна ли си?
— Не, ядох бонбони.
— Донесох ти книжка, почети си, а аз трябва да си поговоря с леля Ира.
Лиля веднага грабна книгата и престана да забелязва околната действителност. Ирочка и Стасов се отдалечиха, застанаха на мястото за пушене.
— Разкажи ми дума по дума какво точно ви се случи — поиска Владислав.
Ира го погледна учудено:
— Нищо не ни се е случило. Всичко стана така, както вече са ти разказали.
— Сега ти ми разкажи. Обади се към девет и ми каза, че заради изключения асансьор работниците мъкнат дъските по стълбите, затова ще трябва доста да закъснеете. Какво стана после?
— Нищо особено не е станало, Владик, честна дума! Те качиха всички дъски в апартамента, аз ги нахраних и ги пуснах, после разтребих, измих пода и някъде към единайсет и половина с Лиля си тръгнахме. На улицата ни спря милиционер и ми поиска документите. Аз не си носех документите, той си записа твоя телефон и ми каза да почакаме в колата, след което ни докараха тук. Това е всичко.
— Всичко ли? — недоверчиво присви очи Стасов. — Ами мъжът? Той откъде се взе?
— Наш съсед е. Тоест бъдещ съсед — веднага се поправи тя. — Живее на втория етаж… или на третия. И той още не се нанася, прави ремонт. Помогна ни да слезем по стълбите, светеше ни с фенерчето, ами че там е страшна тъмница, няма крушки. Взе да ми носи чувалите с боклука, защото са тежки. Затова излязохме заедно с него, тримата. Това е всичко.
— Сигурна ли си?
— Сигурна съм. Ама ти какво, Владик? Не ми ли вярваш? Попитай Лиля, това ставаше пред очите й.
Тропна входната врата, през помещението до гишето на дежурния премина ефектна брюнетка с яке и впити лъскави панталони. Брюнетката подаде на дежурния удостоверение, онзи мълчаливо кимна, без да я поглежда, и започна да върти шайбата на телефона. През това време жената се извърна към Ира и Стасов и приветливо им кимна.
— Познаваш ли я? — попита Стасов.