Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Госпожице О’Брайън, заинтригувани сме от поетия от вас риск да се опитвате да ни образовате относно правомощията ни, но ако не сте забелязали, в този съд няма свидетелска банка.
— Няма, Ваша чест, но юрисдикцията на съда не се определя от мебелировката му.
Последваха нови протести, прекъснати от Джим Ригс, който обобщи съветите, които му бяха дали колегите му на банката на държавните юристи.
— Ваша чест, ние трябва да протестираме, че се отнема от времето ни да пледираме…
— Почакайте малко, господин Ригс — прекъсна го съдия Уилямсън. — Ние сме в правото си да ви дадем допълнително време, нали разбирате? Ще получите допълнителните си минути.
След това съдия Уилямсън се обърна отново към Грейси, която усети как леденостуденият адреналин нахлува в кръвта й ведно с осъзнаването на истинската опасност.
— А сега, моля продължете, госпожице О’Брайън.
— Когато нашите съдилища са били създадени от конституцията и актовете на Конгреса, федералните апелативни съдилища са били ограничени само до разглеждане на спорни дела, единствено след жалби по общо право. Но вещното законодателство винаги е било нелека смесица и допълнително задължение на съдилищата и никога не е имало каквато и да било забрана в правомощните съдилища, включително и в правилата на този съд, която да прекратява задължението на апелативния съдия да разглежда вещни искове. Всъщност всеки от вас може да отсъжда вещни спорове и дори да изслушва важни доказателства, ако реши това. А фактът, че това не се прави често, не означава, че нямате тези правомощия. Един много важен свидетел току-що влезе в залата с жизненоважни доказателства, които изцяло противоречат на тезата на властите по няколко ключови пункта, и онова, което той ще каже под клетва, ще докаже правотата и приложимостта на издадените ограничителни заповеди, които бяха отменени от съда на първа инстанция.
— Вие… вие твърдите, че можем да изслушаме първични свидетелски показания, госпожице О’Брайън, макар че нашите процедури и правила не го предполагат, така ли?
— Да, Ваша чест. Можете да издадете забранителни и ограничителни заповеди, досущ както федералния окръжен съдия, вашите правомощия не са ограничени в това отношение.
Джим Ригс отново скочи на крака, ала с едно бързо кимване Уилямсън го предупреди да си мълчи. Грейси затаи дъх, сериозно изплашена от онова, което току-що бе сторила, и едва възприемаше шума и суетнята в дъното на съдебната зала.
Ригс бе стигнал до точката на кипене.
— Ваша чест, моля да обявите кратка почивка.
Съдия Уилямсън се усмихна изненадан и го погледна над очилата си за четене.
— Почивка в апелативно заседание, господин адвокат?
— Да, Ваша чест. От името на правителството на САЩ моля за почивка и за възможността да разговаряме за необичайните обстоятелства извън залата.
— Наистина ли? Е, мисля, че при безпрецедентното развитие на нещата през последните няколко минути, това е мъдра идея. Напомням на адвоката на ищеца, че самото свикване на това заседание бе изключителна отстъпка. Тъй че…
Съдия Макнотън прошепна нещо на Уилямсън.
— О, да — кимна той. — Ще направим кратка почивка и ще се срещнем в кабинета ми, но преди това, госпожице О’Брайън, бихте ли обяснили точно какво искате?
— Да ми бъде позволено да закълна като свидетел доктор Бен Коул от „Юниуейв индъстриз“ от Анкъридж, Аляска, който се намира в съдебната зала, и да го разпитам по въпроса за присъствието му на борда на самолет, ангажиран в държавен проект, в нощта, когато командир Арли Роузън е изгубил своя хидроплан, като му дам възможност да свидетелства за голямата вероятност самолетът на Роузън да е бил ударен от самолета, в който се е намирал доктор Коул.
Изгърмя съдийско чукче и намръщеният съдия Макнотън още го държеше вдигнато, когато се обърна към колегите си, а после и към адвокатите.
— Петнайсет минути почивка.
— Всички да станат — извика приставът, докато съдиите се изправяха и тръгнаха да излизат.
Грейси усети как сърцето й се разтуптя силно, след като погледна към Джим Ригс в очакване той да се обърне и да я нападне с ядни възражения.
Но той се бе обърнал и даде знак на някого зад гърба й. Грейси се изви навреме, за да види един от тримата мъже в официални костюми да кима на Ригс и да поема към банката на държавните адвокати.