Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Грейси, Ейприл и Бен Коул се спогледаха и закимаха едновременно.
— Онова, което ще ви кажа сега, е строго секретно. Доктор Коул знае всичко, но вие, двете дами, не сте подписали никакви договори за опазване на тайната и не подлежите на отговорност по военните закони, затова ако поискате да излезете от тук и да се обадите на Сам Доналдсън или на Тед Копъл, не можем да ви спрем. Но вашата страна разчита на вас да разберете тази много деликатна ситуация. Мога ли да получа тържественото ви обещание да запазите тайната?
Преди Ейприл да успее да отговори, Грейси вдигна ръка.
— Сър, а какво ще стане с останките на албатроса? Искаме да ни се върнат непокътнати. В тях се съдържа доказателството, че…
— Те не са при нас, госпожице О’Брайън.
Грейси поклати глава.
— Това не е вярно, сър. Били са извадени от морското дъно.
— Така е. Но не сме ги извадили ние. Нито една агенция на държавните власти или на военните не ги е изваждала.
— С цялото ми уважение, сър, но някой не ви е казал истината.
Сега Хендий клатеше глава.
— Напротив. Можеш да бъдеш абсолютно сигурна в това, Грейси. Останките не са у нас и ако вие не се съгласите с поставените условия, командир Роузън ще остане без лиценз, докато не успее да отхвърли обвиненията.
Погледите на Грейси и Джеймисън Хендий се срещнаха за един безкраен миг, след което тя склони глава и кимна:
— Добре.
— Но има още нещо, което се нуждае от разрешаване — намеси се Ейприл. Тя описа паническото бягство на Арли Роузън от Секуим и съобщението, че някой е претършувал къщата им. — Ужасно съм обезпокоена!
Лицето на Джеймисън Хендий помрачня.
— Мога да те уверя, Ейприл, че никой не е бил упълномощаван да нахлува в къщата ви или да следи баща ти. Категорично заявявам, че ние нямаме нищо общо с това, но можете да бъдете напълно сигурни, че ще се заемем с въпроса. — Той си записа нещо, след което изгледа тримата по ред. — Сключихме ли сделката? Трябва да знам, преди да ви разкажа за какво става дума в проекта „Скайхук“.
— Съгласни сме — рече Грейси.
— Много добре. Преди няколко години, след разрушаването на Световния търговски център и попадението в Пентагона, се зароди една идея за защита на военните самолети, която стартира много лошо. В началото имаше хора, които смятаха, че можем да инсталираме автоматични системи, които да позволят на ръководителите на въздушното движение да приземяват дистанционно самолети на ВВС и ВМС. Бързо осъзнахме, че диспечерите не са летци и притежават съвсем други сръчности. Ако се опитахме да ги използваме за подобни цели, щяхме да стигнем дотам да загинат всички замесени, а между другото да унищожим и няколко града. Планът много бързо бе усъвършенстван и в края на следващата година лансирахме секретен „черен“ проект, на който твоят баща, Ейприл, за съжаление се е натъкнал, когато самолетът му е ударил или е бил ударен от преоборудван бизнес-самолет, който се използваше при изпитанията.
— Гълфстриймът.
— Да. Системата, която изпробвахме, ще даде възможност на специален команден пункт някъде в САЩ да поеме управлението на който и да е американски военен самолет и квалифицирани летци да го приземят безопасно на всяко летище на света, независимо дали пилотите са възпрепятствани, отвлечени или каквото и да било.
— Значи гълфстрийма, който татко е ударил, не се е намирал там, където трябва?
— Да. Повредата на гълфстрийма, която показва, че двата самолета са се докоснали, е била тайно поправена и този факт е бил скрит от генерал МакАдамс във военновъздушната база „Елмъндорф“ допреди няколко дни.
— Бях сигурна, че не е проявил безразсъдство.
— Както знаете, администраторката на ФАА е донякъде независима от президентския контрол, но тя не е глупачка и когато преди няколко минути я притиснах до стената по телефона, я накарах да се съгласи да възстанови лиценза на баща ти.
— Благодаря ви, сър! — рече Ейприл, но Хендий вдигна ръка.
— Грейси щеше да постигне същото по съдебен път. Ако тя спечели, съдът нарежда да се отвори документацията за „Скайхук“ и проектът е тотално компрометиран. Не искаме враговете ни да узнаят, че самолетите на нашите ВВС могат да бъдат управлявани дистанционно.