Заразата

— Все пак го наранихме. Белязахме го. И сега той бяга.

Но старецът не се успокои.

— Той е там, навън. Продължава. — Прие чашата от Еф, отпи и се отпусна отново. — Тези вампири сега… още са младенци. Скоро ще видим нов етап в развитието им. Отнема около седем нощи, докато станат напълно превърнати. Докато се оформи напълно новата им паразитна органична система. Щом стане това, щом жизнените органи се превърнат — сърцата, дробовете — и телата им станат само низ от кухини, ще бъдат по-малко уязвими от обикновени оръжия. И ще продължат да съзряват след това. Да се учат, да стават по-умни, по-приспособени към околната среда. Ще се сбират на глутници и ще координират атаките си, и всеки от тях поотделно ще става по-ловък и опасен. Което все повече ще ни затруднява да ги намираме и надвиваме. Докато след време стане невъзможно да ги спрем. — Старецът довърши брендито си и погледна Еф. — Вярвам, че онова, което видяхме там на покрива, беше краят на нашия вид.

Еф усети притискащото ги бреме на бъдещето.

— Какво още не си ми казал?

Очите на Сетракян бяха размътени и зареяни в далечината.

— Твърде много, за да го кажа сега.

Скоро след това старецът заспа. Еф погледна кривите му пръсти, стиснали края на завивката над гърдите му. Сънищата му бяха трескави и нищо не му оставаше, освен да стои и да гледа.

— Тате!

Еф се върна в хола. Зак седеше на стола пред компютъра и той го прегърна през рамо, сгуши го до себе си, целуна го по темето и вдиша мириса на косата му.

— Обичам те, Зи.

— И аз теб, татко — отвърна Зак, а Еф разроши косата му и го пусна.

— Докъде стигнахме с това?

— Почти е готово. — Момчето се върна на компютъра. — Трябва да направя фиктивен имейл адрес. Измисли парола.

Зак помагаше на Еф да качи видеото с Ансел Барбур в кучешката колиба на колкото може повече сайтове за размяна и гледане на видеоклипове. Еф все още не беше му показал записа. Искаше обаче в Интернет да се появи запис с истински вампир, за да го види целият свят. Не можеше да измисли по-добър начин да стигне до хората и да ги накара да разберат. Вече не се притесняваше, че ще предизвика хаос и паника: безредиците продължаваха, ограничени все още в по-бедните предградия, но беше само въпрос на време да плъзнат навсякъде. Алтернативата с координираното мълчание пред лицето на масово унищожение беше нелепа.

Борбата с тази зараза трябваше или да се започне из корен, или въобще да не се почва.

— Сега избирам файл като този и го премествам като прикрепен — каза Зак.

От кухнята го застигна гласът на Фет, който гледаше телевизия и ядеше пилешка салата от полуотворена пластмасова кутия.

— Виж това!

Еф се обърна. Репортаж от хеликоптер показа редица обгърнати в пламъци сгради и гъстият пушек изпълваше въздуха над Манхатън.

— Става лошо.

Пред очите на Еф училищните тетрадки на Зак, поставени върху хладилника, изпърхаха. Една хартиена кърпа прелетя над тезгяха и падна в краката на Фет.

Еф се обърна към Зак, който печаташе на клавиатурата.