Заразата
- Автор: дел Торо Гийермо, Хоган Чък
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Studio Art Line
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Заразата». Краткое содержание книги:
Всички сенници на прозорците са спуснати.
Всички светлини са загасени.
Всички канали за комуникация мълчат.
Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му.
В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва…
Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно.
Там намериха Господаря, застанал сред стаята. Прояденото му от червеи лице се надвеси отгоре. Черните като оникс очи се взряха в тях с опасната дневна светлина зад него. От ръката му и по издължената му длан бавно и неравномерно се стичаше искряща бяла кръв, която капеше на пода от върха на пъклено изкривения му пръст. Сетракян закуцука напред. Сабята му се влачеше зад него и драскаше по земята. Спря се и вдигна със здравата си ръка сребърното острие срещу Господаря. Сърцето му биеше учестено в гърдите.
— Стригои.
Господаря в първия миг го изгледа с безразличие, демонично величествен с очи като две тъмни луни, плувнали в кървави облаци. Единственото, което издаваше затруднението му, беше възбуденият гърч на кръвните паразити под нечовешкото му лице.
За Сетракян този момент бе едва ли не най-подходящият… но сърцето му се стягаше и го спираше.
Еф и Фет се струпаха зад него и Господаря нямаше друг избор, освен да се измъкне с бой от тази стая. Лицето му се разтегли в зверска усмивка. Изрита дълга ниска маса към Еф, която го отблъсна назад, а със здравата си ръка плъзна по пода масивно кресло към Сетракян. Двете движения ги разделиха, Господаря се озова между тях и продължи право към Фет.
Фет вдигна топлинната лампа, но Съществото се извъртя настрани, задра с нокти към него и Фет падна зашеметен до стълбището. Господаря опита да се промуши край него, но Фет се оказа бърз и лампата му блесна право в озъбеното лице на Тъмния. Олюля се пред ултравиолетовите лъчи и залитна назад към стената, гипсът изпращя под огромната му тежест. Когато дългите пръсти се смъкнаха от лицето, очите му бяха още по-облещени и замаяни.
Господаря бе заслепен, но само замалко. Тримата усетиха мигновеното си предимство и Фет настъпи срещу него с лампата. Господаря замаха дивашки с ръце, Фет изтласка назад гигантското Същество през стаята към покритите със завеси врати, а Еф се втурна след него, посече в наметалото на Тъмния и острието на сабята му се вряза в плът. Дългият ноктест пръст на чудовището замахна към тях, но не засегна никого.
Сетракян се вкопчи в плъзнатото към него кресло и сабята му издрънча на пода.
Еф посече в тежките завеси на една от вратите и ярката слънчева светлина се изля вътре. Стъклените врати бяха преградени с декоративна желязна решетка, но с един сеч на сребърното острие металното резе изпращя сред дъжд от искри.
Фет продължаваше да изтласква назад Господаря с лъча. В този момент Еф се обърна към Сетракян, за да го подкани да нанесе довършващия удар, но видя стария професор, свлечен на пода до сабята си и притиснал сърцето си.
Замръзна на място и погледът му зашари в паника от уязвения Господар към издъхващия на пода Сетракян.
Фет, изпънал топлинната лампа като звероукротител с металното столче срещу разярен лъв, се обърна през рамо и извика:
— Какво чакаш?
Еф се втурна към стареца. Падна на колене и видя терзанието на лицето на Сетракян, блуждаещия му поглед. Пръстите му се бяха вкопчили в жилетката над сърцето.
Еф остави сабята си на пода. Дръпна жилетката и ризата отдолу и оголи хлътналите гърди на Сетракян. Опипа под челюстта му за пулс, но нямаше.
— Ей, докторе! — изрева Фет и продължи напред, приковавайки Господаря на ръба на петното слънчева светлина.
Еф заразтрива леко гръдта на Сетракян, притеснен да не счупи крехките старчески ребра. В този момент забеляза, че пръстите му вече не се впиват в сърцето, а търсят жилетката.
Фет се обърна в паника, за да види какво по дяволите ги задържа. Видя проснатия на пода Сетракян и коленичилия над него Еф.
Погледът му през рамо се задържа миг по-дълго. Господаря се докопа до рамото му и го издърпа към себе си.
Еф стисна джобовете на вълнената жилетка на стареца и напипа нещо. Извади малката сребърна кутия и отвинти капачката. По пода се пръснаха десетина бели хапчета.
Фет беше едър мъж, но изглеждаше като дете в хватката на Господаря. Още държеше лампата си, макар ръцете му да бяха заклещени. Извъртя я към Господаря, прогори хълбока му… и заслепеният звяр изрева от болка, но не го пусна. Другата му ръка стисна Фет за темето и изви шията назад въпреки съпротивата му. Фет зяпна в неописуемо чудовищното лице.
Еф щипна с пръсти една от таблетките нитроглицерин и надигна главата на стареца в ръката си. Отвори с усилие стегнатата челюст и напъха хапчето под вкочанения език на възрастния мъж. Издърпа пръстите си и разтърси с рев Сетракян. И очите на антикваря се отвориха.
Господаря отвори устата си над Фет, жилото се разгъна във въздуха над облещените му очи и оголеното гърло. Умът на Фет работеше бясно, но натискът на тила му спря потока на кръвта, стаята помръкна и мускулите му се отпуснаха вяло.