Полет 6

— И аз. Знаете ли какво? Трябваха ми всичките тези седмици да го разбера, но е вярно. Вината е повече на „Меридиън“, отколкото на Фил Найт. Какво са правели, по дяволите, когато са настанили неподготвен командир от вътрешни полети в международния отдел? Къде са останали обучението и тестовете? Те са го вкарали в кланицата и аз не смятам да мълча за това.

— Какво стана, когато Найт те остави там? — успя да каже Каръл.

— Имаше контраатака — отвърна Гарт. — След като видях самолетът да излита, чух как един от войниците, които ме простреляха, доближава да види дали съм мъртъв. Ритна ме в ребрата и ме обърна, а аз се опитах да изглеждам мъртъв и да не реагирам на болката. Очите ми бяха полуотворени и зърнах как отново се прицелва в мен, но изневиделица долетя изстрел и той падна мъртъв. Внезапно същият огромен широкоплещест командир на бунтовниците, с когото се бях разправял след като кацнахме, се появи и ме вдигна, докато войниците му стреляха във всички посоки, за да го прикриват. Мисля, че болката най-сетне ме накара да изгубя съзнание. Както и да е, събудих се три дни по-късно в малка полева болница и видях същия човек, генерал Мшира, който седеше там и се усмихваше. Излезе, че е лекар хирург и, общо взето, ме е закърпил.

— Но… как се измъкна оттам? — попита Каръл.

Той им разказа за искането за откуп и платените десет милиона, както и за това, че през последните няколко години Мшира е забогатял, като ефективно е обирал правителството и си е играл с армията му, докато ръководел бунта.

— Не знам дали това, което прави, е морално, или не, но когато поиска, той е много мил човек. И е много интелигентен. Правителството побесня и прати армията да ни търси… него, искам да кажа. Затова ми каза, че не може да ме пусне да се прибера. Той има сателитни телефони, връзки, оборудване… този човек е направо пристрастен към електрониката! Планира атаките си на джобен компютър и лаптоп! Обеща да ме откара вкъщи с частния си самолет веднага щом е възможно, и удържа на думата си.

— Искаш да кажеш, че този гълфстрийм… — попита Кийт.

Гарт кимна.

— Негов е.

Изтощението явно вземаше връх и когато свитата от приятели най-сетне си тръгна и ги остави сами, Каръл неспокойно се отпусна в прегръдките на Гарт, докато се опитваше да реши какво да прави и какво да каже. Когато другите гласове заглъхнаха, тя изведнъж дочу подходящо тъжните звуци на клавирно соло, носещи се от стереоуредбата, която беше включила преди часове.

В един момент го чу как си поема дъх на пресекулки. Устните му почти докосваха ухото й.

— Имаме малко време, Каръл. Засега няма да мога да летя.

Тя се отдръпна и го изгледа, а очите й блестяха от чувство за вина и тъга.

— Съжалявам, Гарт, толкова съжалявам…

Тя закри уста, но той нежно взе ръката й и я целуна.