Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
Дейвид поклати глава.
— Това не е пикник, Джордж, а сериозна декомпресия.
Зофел кимна сериозно.
— Да, и на мен така ми се струва.
— Още ли ми се сърдиш? — попита Джон.
В продължение на няколко секунди Джордж Зофел мълчаливо се вглежда в едрия полковник, после наклони глава и изражението му омекна.
— Блейлок, това е най-дразнещото нещо в теб. Адски трудно е човек да ти се сърди дълго време, независимо какви поразии си направил.
Джон се обърна към Дейвид и вдигна чашата си.
— Ще пия за това. Аз съм майсторът на поразиите.
Зофел сбърчи лице в престорено отвращение.
— Току-що преминахме през невероятна криза, по време на която успя да обърнеш с краката нагоре цялата разузнавателна общност, а сега си седиш тук и смучеш бира, сякаш нищо не се е случило, и в допълнение развращаваш един действащ офицер.
— Не е просто бира, а „Гинес“, ако искаш да знаеш.
— Както и да е.
— Е, какво те води тук при лошите момчета, а? — подсказа Джон.
— Реших, че трябва да знаете, че французите са потвърдили отсъствието на бомби, вируси или неприятни химически вещества на борда на самолета на „Меридиън“. Тоалетните са били в полутоксично състояние, но май нищо повече.
— Е, слава богу, че получих навреме новините за онзи спектрографски анализ — каза небрежно Джон, като отбеляза киселото изражение на Зофел.
— Аха… ами — продължи той, — очевидно е било цял цирк за френските власти, да не споменаваме медиите, които не знаят и половината от цялата история. Съсредоточили са се върху бунта на пътниците, а не върху факта, че екипажът на „Меридиън“ почти уреди да ги взривят във въздуха.
— Все още ли се бунтуват? — попита Джон.
— Казаха ни, че около половината пътници са слезли от боинга, настоявайки командира и старшата стюардеса да бъдат арестувани, докато старшата стюардеса е настоявала да арестуват доктора, когото се е опитала да съсече на две с брадва, а междувременно командирът очевидно отказва да каже каквото и да е на когото и да било, докато няма адвокат.
Дейвид Бърд се наведе напред.
— Доктор ли каза?
— Спомняте ли си името Логан? — попита в отговор Зофел, после им разказа това, което знаеше за катастрофалния опит на така наречения похитител да влезе в пилотската кабина. — Във всеки случай, каквото и да е ставало преди това, когато тя се е опитала да го скъси наполовина, той е носел на командира аварийна радиостанция, а не се е опитвал да го нападне. Между другото, закарали са го навреме в болницата. Ще се оправи.
— Е, защо командирът изобщо е кацнал в Нигерия? — попита Джон. — И какво е станало с втория пилот?
Джордж Зофел се подпря на каросерията.
— Вторият пилот е изчезнал, а авиокомпанията се опитва да изясни нещата, но междувременно сигурно ще ти е забавно да научиш, че нашият стар приятел генерал Мшира вече е с десет милиона долара по-богат. Почти веднага след като първата вноска от десет милиона от Нигерия пристигнала в банката, той ги прехвърлил някъде другаде и ги изтеглил. Предполагаме, че около половин час по-късно правителствените лидери на Нигерия са видели „заложниците“ на живо по Си Ен Ен, когато са излизали от самолета в Марсилия. Същите заложници…
— … които трябваше да са при Жан Мшира по средата на джунглата — засмя се Джон. — Предполагам, че нигерийците са донякъде раздразнени.
— Може да се каже — ухили се Джордж. — Но най-хубавото е един имейл от Мшира до нигерийското правителство, който прехванахме преди няколко минути. Той напълно сериозно обявява, че заложниците са в Марсилия само защото той е знаел, че нигерийското правителство ще плати откупа, и лично е заповядал освобождаването им, очаквайки правилното решение. После е имал наглостта да им даде номер на банкова сметка, за да могат да му изпратят останалите двеста и деветдесет милиона.
— Шегуваш се — каза Дейвид.
— Не, не се шегувам — обади се Джон. — Това си е точно в стила на нашия доктор Мшира. Този човек вероятно е най-великият жив опортюнист на света, с черно чувство за хумор като екстра.
— Аха, говориш така, защото го познаваш лично, нали? — пошегува се Дейвид, но смехът му заглъхна, когато забеляза, че Джордж Зофел не реагира, а Джон Блейлок кима.
— Не. Не! Наистина ли?
— Дълга история, Дейвид — отвърна Джон. — Но доктор Мшира наистина е страхотен човек.
Зофел сви устни и погледна Джон Блейлок.