Нощна сянка [bg]

Корбет се облегна в стола си и се заслуша в мелодичното изпълнение на хора в приемната на имението Мисълам. Плъзна ръка под плаща си и докосна сребърния амулет, който лейди Мейв му беше подарила за Коледа. На него бяха гравирани думите от Евангелието на Лука: „Но Той премина посред тях и си отиде“21. Усмихна се. Лейди Мейв го беше уверила, че амулетът с думите, описващи чудото с изплъзването на Иисус от враждебната тълпа, решена да го убие, ще го пази. Корбет несъмнено беше доволен, че въпреки продължителната и тежка езда пътуването до Мисълам беше преминало без произшествия. Бяха прекарали една нощ в някакъв мръсен и студен крайпътен хан, където обаче предлагаха добра храна. После един от конете си беше изгубил подковата, та се беше наложило да се отбият и при някакъв ковач. Накрая обаче бяха пристигнали в Мисълам невредими.

Щом влязоха в града, Корбет усети страха, който витаеше във въздуха. Студът беше непоносим. Тръгнаха по калдъръма покрай кръста, издигнат сред пазара. Сергиите все още бяха отворени и наоколо беше пълно с хора. Помощник-шерифите се бяха скупчили около позорните стълбове. Децата си играеха, а наоколо тичаха кучета. Беше обикновен пазарен ден, изпълнен с човешка глъч. Корбет забеляза на стълбите на църквата отец Томас, който ги благослови. Сякаш всички знаеха, че в града са пристигнали кралски служители. Хората се отдръпваха от тях и им хвърляха сърдити погледи изпод качулките и забрадките си, а няколко девойки си размениха закачки с Ранулф. Мисълам беше богато и процъфтяващо градче. Около оживения пазарен площад се редяха солидни дървени къщи, боядисани в розово, бяло или черно. Тук-там се забелязваха позлатени фронтони, а в някои от приземните прозорци проблясваха стъкла. Сергиите бяха отрупани със стоките на кожари, кожухари, златари, месари и шивачи. Клиентите им бяха добре облечени в дълги и тежки връхни дрехи в кафяво, зелено, червено и синьо. Помощник-шерифите и стражарите се занимаваха с делата си. Служителите на Пазарния съд22 също бдяха за нередности от мястото си под покритата порта към града. По всичко личеше, че Мисълам обикновено е един шумен и оживен град, но Корбет беше усетил ужаса и напрежението, които го сковаваха сега. Чувството му на безпокойство се изостри, когато някакъв луд с развяващи се дрипи излезе от една канавка и с танцова стъпка им препречи пътя. Лицето му беше измършавяло и мърляво, погледът безумен, носът му беше закривен надолу като клюн, а езикът едва се побираше в устата му. На главата му беше нахлупена мръсна червена качулка. В едната си ръка държеше върбова клонка, а в другата — ароматична торбичка, която помирисваше между кръвнишките погледи, които хвърляше наоколо. Скитникът се разтанцува пред конете им. Ранулф понечи да продължи и да го изблъска от пътя, но Корбет го спря с ръка.