Нощна сянка [bg]

Лорд Скроуп потрепери и се доближи до камината, за да се сгрее. В средата на полицата над нея беше гравирана фигурата на Дивака20, боядисана в черно. Господарят на имението се взря в червените му очи, блестящите бели зъби и венец от горска зеленина на главата. След кратък размисъл реши, че не харесва това лице с леко подигравателно изражение и се зарече в най-скоро време да нареди да го сменят. Вдигна фино издяланата си дървената чаша, пълна с вино, облегна се на полицата и се загледа в пламъците, които облизваха сухите съчки в камината. Навън отново беше завалял сняг и беше покрил земята. Езерото още не се беше заледило, въпреки че миналата вечер, докато го превозваха с лодка през ледените му води, пръските, които се вдигаха от веслата, щипеха лицето му. Скроуп отпи от греяното вино с подправки. Разбира се, тук беше топло. Шестте прозореца бяха здраво залостени, а отвътре бяха закрити със завеси от кожа и син вълнен плат.

Скроуп се беше опитал да заспи, но душата му не можеше да намери покой заради спомените от миналото, а сърцето му препускаше при мисълта за настоящите му проблеми. Той разсеяно прошепна някаква молитва. Замисли се над псалма, в който се говореше, как неопростените грехове от миналото се разтварят като капан, за да сграбчат виновниците. През нощта го бяха измъчвали обичайните кошмари — непрестанно профучаващите над Ако копия и стрели; окървавеното лице на Гастон, който се олюляваше по онази пътека; яростният ръкопашен бой из вътрешните дворове, където водата в шадраваните беше почервеняла от кръв; спиращият дъха ужас по осеяния с опасности път към главната кула на замъка. А после? Съкровищницата на Храма, схватката с онзи войник… Лорд Скроуп се почеса по главата и потисна чувство си за вина, разпалвайки гнева си. Ах, колко безочливи и нагли бяха тези Свободни братя! Как бяха посмели да му се подиграят така! Откъде бяха научили за тъмната му тайна? Може би им я беше издал някой оцелял от Ако, но кой? Нямаше значение. Те сами бяха предизвикали гибелта си! Сега пък се беше намесил и Едуард! Кралят му беше напомнил, че му е обещал „Сангуис Кристи“, и го беше укорил за незаконното нападение над Свободните братя, което Скроуп беше извършил без знанието на Съвета. Господарят на имението обаче имаше влиятелни приятели сред духовенството и управата в Уестминстър. Те се бяха застъпили за него и му бяха съобщили, че в графството идва самият сър Хю Корбет, пазителят на Тайния печат, натоварен от краля с пълната власт да разследва събитията в Мисълам. Корбет! Скроуп добре познаваше този служител на Короната с изпито лице, тъмни очи и остър ум, който не се поддаваше на заплахи и не можеше да бъде подкупен по никакъв начин.