Нощна сянка [bg]

След няколко часа, с настъпването на празника на свети Иларий и просветляването на нощта, лорд Оливър Скроуп коленичи върху молитвената пейка в своето убежище, което беше построил в сърцето на своите владения — на Острова на лебедите. Устните му се движеха беззвучно, докато се взираше в диптиха, изобразяващ Страстите Христови, и боязливо разсъждаваше за Божието възмездие.

— Jesu Miserere — прошепна той. — Jesu Miserere. — Господи, помилуй.

Господарят на имението затвори очи и поклати глава. Беше приключил със сутрешните си молитви. Загърна се по-плътно в тъмносиния си халат от Дамаск, поръбен с хермелин, прекръсти се и се изправи на крака. Огледа се наоколо и изпита истинско задоволство от уединеното си убежище. Това място го привличаше още от дете, когато заедно с Маргарет и братовчед им Гастон преброждаха езерото и идваха на острова да си играят сред развалините. Когато се завърна от Ако, лорд Скроуп разшири земите си и веднага вдигна тази кръгла, подобна на гълъбарник постройка, иззидана от тежки сиви камъни и завършваща със скосен покрив от черни плочи. В много отношения сградата напомняше за укрепените стражеви кули, които беше виждал, докато беше воювал в пограничната област между Англия и Шотландия и в покрайнините на Английския Пейл17 в Дъблин. Отвътре обаче убежището му нямаше нищо общо с онези мрачни крепости. Лорд Скроуп се беше обградил с разкош — дървените подове бяха полирани, а леглото му, което стоеше върху подиум, беше покрито с възглавница и дюшек, пълни с гъши пух, и меки ленени завивки. Около него се спускаха тежки завеси със златни ресни. В далечния край на стаята беше обособено отходно място с умивалник и поставка за ароматни билки и сапун. Лъскавият под беше застлан със скъпи кожи, доставени специално от Норвегия, а стените бяха украсени с възхитително избродирани фламандски гоблени. Между тях висяха икони и медальони18, чиято позлата блестеше на светлината на фенерите и свещите от чист пчелен восък. Медни мангали с капаци на дупчици и вградена в стената камина със собствен димоотвод затопляха помещението и създаваха уют. Някакъв надпис в долния край на една от картините привлече погледа на Скроуп. Макар стихът да беше изписан със златни букви, той прозвуча на господаря на имението като присъда: „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“19.