Черният ангел [bg]

Жената пристигна в автосервиза още рано сутринта. Може би го помните — ремонтната работилница на Уили, поляк по рождение с непроизносимо име, като Бружсевзски или нещо подобно, затова съкратено просто на Бру. Съвсем близо е до скоростната магистрала на Лонг Айлънд и денонощния рев на минаващите по нея превозни средства. Сега районът е доста променен, работилницата е все така на периферията му, но макар и в него все така да не живеят заможни хора, поне престъпността е доста намаляла.

Тя хвана метрото за Куинс, а оттам още на два пъти сменя влакове, защото обърка цветовете на линиите. Днес улиците бяха почти пусти, но това не й действаше успокоително. Лицето й носеше синина, там където я бе ударил онзи млад мъж, а примигнеше ли, лявото око я наболяваше.

След удара се бе опряла на стената на някаква сграда, за да се съвземе и успокои. Не за пръв път мъж вдигаше ръка върху й, но досега не й се бе случвало да я бие непознат, още повече човек два пъти по-млад от нея самата. Чувстваше се унизена, а се бе и ядосала. И може би за пръв път в живота си бе пожелала Луис да е някъде наблизо в този миг, за да му се оплаче от случилото се и на свой ред да гледа как пък той ще унижи и накаже онзи сводник и грубиянин. Бе се отдалечила от светлото, за да приклекне в тъмна тясна уличка, там сложи ръце на коленете и сведе глава. Искаше й се да повърне, ръцете й трепереха, усещаше потта по челото. Затвори очи и започна да се моли, докато гневът постепенно я напусна, навестиха я по-кротки мисли. Тогава и ръцете й се успокоиха, кожата изсъхна.

Горе-долу по това време чу пъшкане някъде наблизо. Погледна вдясно, оттам идваше звукът: стенеше жена, но това бе друга история — някакъв мъж й говореше мръсни думи, две полегнали върху стари чували тела ритмично се движеха в сластна поза. По платното се движеха коли с отворени прозорци, лицата на мъжете в тях изглеждаха изпънати, жестоки, жадни за женска плът. Наблизо дрезгаво се изсмя високо бяло момиче на тънки токове в розово, бе почти голо, само по прашки и някакво подобие на сутиен. Чернокожа жена до него опря ръце на предния капак на спряла кола и вирна задник, за да привлече вниманието на мъжете. Онези двамата вдясно засилиха ритъма, а женските стонове зазвучаха доста по-високо — празни и неискрени, преди да затихнат с едно последно изпъшкване — също лишено от съдържание. Няколко секунди по-късно чу стъпки. Първи от сенките се измъкна мъжът. Бе млад, бял, облечен добре. Вратовръзката му се бе накривила, тъкмо прокарваше пръсти през косата си в опит някак да я подреди след любовния акт. Замириса й на алкохол и евтин парфюм. Той извърна за миг очи към жената край стената, сетне излезе на осветената част на улицата.