Черният ангел [bg]

До Ейнджъл, извисяващ се поне на трийсетина и повече сантиметра над него, бе партньорът му Луис. Някои хора вероятно биха се изкушили да опишат Луис като провинциален републиканец, само че всеки нормално разсъждаващ човек от тази категория по-скоро би се заключил здраво у дома, би сложил резетата, пуснал капаците на прозорците и позвънил на полицията, отколкото да допусне облечен като Ейнджъл човек близо до себе си. Сега Луис, който впрочем няма нищо провинциално в себе си, носеше елегантен тъмносин костюм и черни очила и въпреки тях се виждаше, че всячески се опитва да не обръща очи към достатъчно важния по функция като кръстник съсед отляво. И фактически правеше отлично впечатление на независимо присъствие и човек, комуто въпросният съсед е натрапен, но търпеливо и възпитано понася съдбата си, като от време на време любезно отвръща на въпросите му.

— Високия господин ли? Имам чувството, че тук изглежда малко не на място.

Това бе доста интелигентно наблюдение. Защото Луис бе облечен съвършено, както винаги изпипан до най-дребния детайл, и изключим ли цвета на кожата и височината, във външния му вид нямаше нищо, което да даде повод за подобна забележка. И въпреки всичко той както винаги излъчваше нещо особено, странност, ако може така да се каже, а и тънко доловима потенциална заплаха.

Луис и Ейнджъл са гей двойка, мои стари, верни приятели. Единият небрежен, екстравагантен в облеклото, другият — точно обратното. Иначе са хора точни, смели, посвоему справедливи, но често безжалостни. Свързва ни дългогодишна дружба, споделяли сме множество житейски изпитания и няма да ви излъжа, ако кажа, че заедно сме гледали смъртта в лицето, и то неведнъж. Те ми помогнаха, когато преследвах Пътника, и мисля, че тогава без тяхната помощ нямаше да оцелея. Ейнджъл е пенсиониран крадец, Луис — бивш наемен убиец със страховита репутация в определени среди. И те, както и аз самият, носят в себе си белязано с кръв и смърт минало. Сложни хора са, нееднозначни, с необичайна душевност. Защото всички ние сме в клопката не само на историческата си съдба, а и в тази на всички онези, с които сме избрали да свържем живота си. Затова не би трябвало да ни изненадва връзката минало-настояще: както сегашният ни живот е взаимнообвързан, влияещ един на друг, така и миналото влияе на настоящето и по различни начини действа на хората, понякога ги тегли неумолимо назад и надолу — невинни и виновни еднакво… Но стига вече.