Пазителката [bg]

* * *

В нощната тишина се чуха приближаващи стъпки. Изминаха няколко секунди и върху каменната стена на тунела отвън заиграха сенки, хвърлени от трептяща светлинка. Люк се появи в стаята ни първи, прикрил с дланта си пламъка на свещ. Сира го следваше по петите с пребледняло и уплашено лице.

— Ходете тихо — прошепна той. — Тук отвсякъде дебнат очи и уши.

Стражите, които по-рано пазеха пред входа, бяха изчезнали, вероятно отпратени от него. Преди да поемем по коридора, погледнах Хари Две и му заръчах да не лае, нито да издава други излишни звуци. Мога да се закълна, че той кимна в знак, че ме е разбрал.

Докато крачехме в редица един зад друг, ми мина поне една успокоителна мисъл. Наметката беше на раменете ми, а в нейния джоб лежаха ръкавицата и Мълнията.

Стигнахме до място, откъдето се разклоняваха три тунела, и поехме по най-левия. Не след дълго се озовахме пред масивна дървена врата. Люк откачи бронзов ключ от желязната халка на колана си и го превъртя в ключалката. Пропусна ни да влезем първи и затвори плътно след нас. Помещението тънеше в мрак, но той обиколи окачените през равни разстояния факли и ги запали със свещта си.

Щом стана достатъчно светло, аз зяпнах.

И Делф стори същото.

Имахме основателна причина за това.

Помещението бе просторно, с висок таван. Навред из него бяха пръснати работни маси, отрупани с всевъзможни изделия в различна степен на завършеност. Стените бяха опасани от стари, проядени от дървояди рафтове, буквално преливащи от странни предмети, свитъци пергамент и подвързани с кожа томове. В единия ъгъл имаше грамадно бюро с въртящ се стол пред него и множество чекмеджета, от които също се подаваха чертежи и документи. На дълъг лабораторен тезгях пък бяха наредени колби, стъкленици, везни и други фини инструменти, каквито бях виждала и ползвала в Комините, в своята работа като Довършителка.