Зодия убиец [bg]

— Бях сигурен, че ще е готова — извини се отново собственикът с кисела усмивка.

Коул запази на лицето си маската на безразличие.

— Няма проблем — каза. Доста се беше потрудил да заличи акцента си и като че беше успял. — За никъде не бързам.

Това беше лъжа. Имаше да свърши още доста работа. Появата на детектив Лонг пред апартамента на мъртвата жена беше предизвикателство. Коул беше запознат с репутацията на детектива и знаеше, че е добър. Упорит. И умен. Достатъчно умен и досетлив, за да различи Коул в тълпата. Той беше постъпил непредпазливо и това го тревожеше. Досега никога не беше действал безразсъдно или небрежно.

За щастие предвид събитията от последните месеци едва ли някой от градската полиция щеше да вземе Лонг насериозно. Въпреки това Коул беше оцелял толкова дълго в занаята, защото никога не подценяваше противника си. Затова беше и най-добрият.

Собственикът на гаража махаше трескаво на младия автомонтьор да докара колата и щом излъсканите колела проблеснаха на луминесцентната светлина, Коул едва не се усмихна. Колата беше единствената му суета и страст. Във всички останали аспекти на живота той водеше относително просто съществуване, но винаги караше изключителни и скъпи коли. Не лъскави — професията не му позволяваше да бие на очи — но автомобили, които бяха консервативни и в същото време олицетворение на класа и елегантност. Сегашната му кола беше блестящ черен полуджип „Мерцедес“, М класа.

Навярно тази му страст се коренеше в детството му. Беше израснал в бедност, отгледан от баща си, който работеше като личен шофьор на заможна бостънска фамилия. Майка му беше починала при раждането му — по ирония на съдбата, неговата първа жертва и първо убийство. С баща си нямаха нищо. Живееха в двустаен апартамент с гараж и единствените красиви предмети в живота им бяха колите. По-точно три: два ролс-ройса и едно бентли. Бяха чужди коли, макар че баща му се отнасяше към тях със страст, която успя да предаде на сина си. И двамата споделяха усета към красивия автомобил.

Собственикът на сервиза издърпа механика от шофьорската седалка и в същото време се зае да лъска дръжката на вратата и дървената облицовка на волана. После вдигна ръка, представяйки колата, сякаш беше подарък.

— Готово, господин Коул — каза с треперещ глас.

Коул надуши страха му. Бръкна в джоба и извади тлъста пачка банкноти, едва защипана със сребърна щипка.

— О, не — запротестира собственикът. — Моля ви, не мога. Не бях готов навреме.

Коул извади пет стодоларови банкноти от пачката и прибра останалите. На излизане сгъна банкнотите и ги пъхна в предния джоб на собственика.

— Ти си най-добрият в този град, Хасан — каза. — Заслужаваш си парите.