Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Зодия убиец [bg]
Зодия убиец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зодия убиец [bg]

Электронная книга - «Зодия убиец [bg]». Краткое содержание книги:

Нощ. Две млади жени лежат в болницата за неомъжени майки и чакат да започнат родилните им болки. Чувстват се самотни и се страхуват от момента, в който бебетата ще им бъдат дадени за осиновяване, а те ще се върнат в домовете си, за да живеят сред лъжи… и позор. От онази нощ са изминали четирийсет и пет години. В кантората на бостънския адвокат Скот Фин неочаквано се появява прочутият мафиот Иймън Макдугъл. Без много да се церемони, той заявява, че е в интерес на Фин да защитава в съда сина му Кевин, обвинен в търговия с наркотици. По същото време в другия край на града детектив Закари Лонг е изпратен да разследва убийството на самотна стара мома, чийто труп е открит в апартамент на Масачузетс Авеню. На пръв поглед жената е станала жертва на обир. Само че постепенно изникват факти, които въвличат Фин в разследването. А последствията засягат всички — от Иймън Макдугъл до един сенатор и двете млади майки. Скот, който е израснал като сирак в един от бедняшките квартали на Бостън, е положил неимоверни усилия, основавайки се на принципите си за почтеност и справедливост, да изгради успешна кариера като адвокат. Все пак той остава човек, стъпил с единия си крак в бостънския подземен свят, а с другия — на пътя към порядъчността. И тъкмо в това е дилемата му. Убийството на самотната жена ще го отведе на място, което се е надявал никога да не види. Защото следите водят към човек, който никога не прощава и не забравя…
„Хосп е роден разказвач. Гришам и Търоу никога не са писали толкова завладяващо!“ Дейли Телеграф  
Първокласен роман… Всеки ред държи в напрежение. Хосп е вещ в занаята и това си личи в „Зодия Убиец“. Нелсън Демил  
„Хосп хваща читателя за гърлото… и не го пуска до края“. Дейвид Балдачи
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 137
Перейти на страницу:

Тайлър мълчаливо свали ръка. Понечи да каже нещо, но се спря.

— Благодаря ти. — Сали погледна Тифани и се запита как още се държи на крака. Изглеждаше така, сякаш вече е в несвяст. — Приятно ми беше да се запознаем. Може да се видим някой път след училище. Да си направим маникюра.

Фин подкара очукания си кабриолет Ем Джи по улицата, която водеше към училището. Без значение колко печелеше, той никога не би сменил тази кола. Тя беше част от него подобно на приятел или куче.

Училището беше красиво — по-голямо от градския колеж, който той беше посещавал вечерно време, и много по-скъпо. Едно от малкото неща, които можеше да даде на Сали, едно от малкото неща, които нямаше начин да оплеска. Тя беше с него от по-малко от година и все още имаше проблеми да се възприеме като родител. Хората, които го познаваха, предполагаха, че някой му я е пробутал, че не е имал избор. Но се лъжеха. Фин не беше от хората, които могат да бъдат накарани да свършат каквото и да било насила. Доброволно беше приел ролята си на ангел-хранител. В много отношения тя му напомняше на самия него на младини — измършавяло улично псе, оставено на произвола на съдбата. Той беше успял да пробие и да се измъкне от онзи живот, но не искаше и тя да преживява същите трудности. Макар и все още да имаше какво да се желае за родителските му качества и инстинкти, все пак с него Сали щеше да е по-добре, отколкото сама на улицата.

Гимназия „Брайтън“ беше негова идея. Каза си, че независимо колко грешки е направил досега, с нея нямаше да се случи нищо сериозно, ако я запишеше в подходящо училище. От собствения му опит като по-млад той знаеше, че общинските училища в града крият немалко опасности и в тях властват наркотиците и насилието — неща, от които Фин искаше да я запази колкото се може по-далеч. Такова убежище щеше да стане „Брайтън“, където я записа да учи. Това му даде известно спокойствие и облекчение. Когато наближи училището, видя Сали да го чака пред каменната стена и да разговаря с две момичета. Това беше добре: той искаше тя да си намери приятелки тук. Ако имаше нещо в характера й, което го притесняваше, то беше, че понякога можеше да те изкара от равновесие.

Щом паркира до тротоара, тя стана и тръгна към него. Двете момичета я съпроводиха с погледи.

— Здрасти — каза Сали.

— Здрасти. Как беше училището.

— Добре.

Фин подкара отново и се включи в уличното движение.

— Имам да свърша малко работа в кантората. Ще имаш ли нещо против?

— Не. Имам доста домашни. Мога да ги пиша и в кантората.

— Май ти харесва училището и ученето, а? Това е хубаво.

Тя сви рамене.

— Нали плащаш цяла камара пари. Щеше да ми е кофти, ако парите отиват напразно. — Фин неволно трепна от циничния й тон. Все още не беше повдигал този въпрос пред нея. — Освен това учителите не са лоши. Нямат представа от реалния свят, но си познават добре предметите. За мен това е ново.

— А децата как са?

— Задници.

— Не може да са толкова зле. Сигурно просто са по-различни.

— Определено са различни.

— Различни не значи лоши.

— Не, не значи — съгласи се тя. — Невинаги.

— В известна степен това може да е добре за теб. Ще се запознаеш с хора, които да са ти от помощ по-късно през живота. Може много да те улесни в бъдеще.

Той усети погледа й върху себе си.

— Ти така ли си успял? Чрез познатите и връзките си?

— Далеч не. Полезните хора не си прекарват времето с хора като мен.

— Значи Лиса и Коз не са полезни, така ли?

— Това е друго. Имам предвид хората с връзки и контакти. Училищата като „Брайтън“ си имат много предимства. Не само знанията и дипломата, които ще получиш. Няма да ти навреди да се поопознаеш със съучениците си. Кой знае, може дори да ти харесат.

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)