Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Прах [bg]
Прах [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прах [bg]

Электронная книга - «Прах [bg]». Краткое содержание книги:

Патриша Корнуел е една от най-продаваните из целия свят авторки на бестселъри, преведена на трийсет и шест езика в повече от 120 страни. Корнуел е основател на Института по криминология и медицина във Вирджиния, член-основател на Националната академия по криминология, член на Надзорния съвет на образователната програма по криминология в офиса на Главния съдебен лекар в Ню Йорк и член на Националния съвет на свързаната с Харвард болница „Маклийн“, където е адвокат на психиатричните проучвания. През 2008 г. Корнуел стана първата американска авторка, спечелила британската награда „Криминален трилър на годината“. През 2011 бе наградена с Медала на кавалера на Ордена на изкуствата и литературата от Министерството на културата в Париж. Сред последните й бестселъри са „Червена мъгла“, „Фронт“ и „Портрет на убиец — Джак Изкормвача — случаят е приключен“. Ранните й творби включват „Аутопсия“ — единственият роман, спечелил пет важни награди за криминални романи, и „Жестоко и необичайно“, който спечели британската награда „Златен кинжал“ през 1993 г. Самата доктор Кей Скарпета спечели награда „Шерлок“ през 1999 г. за най-добър детектив, създаден от американски автор. Главният съдебен лекар на Масачузетс, доктор Кей Скарпета тъкмо е приключила работа по едно от най-страшните масови убийства в историята на САЩ, когато е събудена в ранен час от детектив Пийт Марино. Труп, увит в необикновен плат, е бил открит в университетското градче на Масачузетския институт по технологии. Полицията подозира, че това е тялото на изчезналата компютърна инженерка Гейл Шиптън, видяна за последен път предишната вечер в модерен бар в Кеймбридж. Изглежда, жената е била убита само седмици преди да започне делото й за сто милиона срещу бившите й финансови мениджъри, и Скарпета се съмнява, че става дума за съвпадение. В „Прах“ Скарпета и колегите й са изправени срещу сила, много по-зловеща от обичайния сексуален престъпник, който влиза в определението „зрелищен убиец“. Убийството на Гейл Шиптън води дълбоко в мрачния свят на дизайнерски наркотици, технология за дистанционно управление, организирана престъпност и шокираща корупция на най-високи нива.
1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 151
Перейти на страницу:

— Вече й оставих съобщение да ми се обади колкото се може по-бързо — казва Марино.

— Спомена ли й, че клиентката й може да е изчезнала?

— Да. Разбира се, тя не ме познава, затова не знам дали ще ми се обади, или ще накара секретарката си да го направи. Знаеш какви тузари са известните адвокати — отбелязва той, докато си обличам палтото. — Обувката беше близо до телефона. Беше мокра от дъжда, но не изглеждаше да е останала дълго навън. Часове срещу дни. Мисля, че някой е сграбчил Гейл, а тя се е борила, изпуснала е телефона си и обувката й е паднала. Защо, по дяволите, носиш пистолет?

— Как изглежда обувката? — питам.

Той отваря поредната снимка на телефона си, за да ми покаже зелена пантофка от изкуствена крокодилска кожа, лежаща преобърната на мръсната мокра улица.

— Да, би паднала много по-лесно, отколкото ботуш или обувка с връзка или цип — отбелязвам.

— Точно така. Казва ни, че се е борила, докато някой се е мъчил да я набута в колата си.

— Не знам още какво ни казва. Някакви други лични вещи?

— Възможно е да е имала кафява чанта със себе си. Винаги я носела, а и не е в апартамента й. Така твърди приятелката й Хейли.

— С която не си говорил след един сутринта.

— В един час има само определен брой минути — казва Марино, като подава поредното парче бисквита на Куинси, третото за петнайсет минути. — Който е да е отвлякъл Гейл, явно е взел и чантата й.

— И никой не я е чул да пищи? Някой я сграбчва и я вкарва насила в кола в претъпкан район на Кеймбридж в най-оживеното време за кръчмите и никой не чува нищо?

— В бара е било шумно. А и зависи колко е изпила.

— Ако е била пияна, това определено би я направило по-уязвима.

Проповядвам това от години. Изнасилвачи, нападатели и убийци предпочитат жертвите им да са пияни или дрогирани. Жена, която излиза полюлявайки се от бар, е съблазнителна жертва.

— Районът зад бара е бил безлюден след стъмване — казва Марино. — Уличката е само кратък път към авеню „Масачузетс“. С други думи, адски лесно за лош човек да влезе и да излезе от нея незабелязано. И глупаво място за нея да говори по телефона по тъмно. А в пет и половина-шест вече е било абсолютно тъмно.

— Хайде да не започваме да обвиняваме жертвата — предлагам, като тръгвам по коридора със Сок по петите ми и спирам да оправя викторианската литография на стената.

Усещам влага и прах навсякъде. Личният ми свят е в безпорядък, или поне изглежда така. Няма и една коледна лампичка, нищо не се готви в кухнята, няма звуци от живот. Откак се прибрах от Кънектикът, нищо не е наред.

— Не е трябвало да отива там отзад — следва ме гласът на Марино. — Не е трябвало да говори по телефона и да не обръща внимание на света около себе си — добавя той високо.

6

Задният двор е наводнен. Дърветата се люлеят лудо на силния вятър, а звукът на дъжда е неестествено силен. Въздухът е натежал от мъглата.

Околните къщи са тъмни. Коледните им украси се включват от таймери. Вече знам как работят. Всеки ден, откак останах сама и болна вкъщи, правя едно и също. Извеждам Сок и заставам на пост до вратата, облегнала лявата си ръка на чантичката на кръста ми. Усещам тежестта на пистолета вътре, докато свенливата ми измъчена хрътка намира любимото си място, души храстите и изчезва в тъмните дупки, където не мога да я видя. Сок е експерт в избягването на местата в двора, където има сензори за движение.

Навлизам по-дълбоко в сенките и оглеждам старата тухлена стена, която отделя имота ни от този зад него. Може би онова, което Бентън каза онзи ден, е вярно. По-бдителна съм от обикновено. Според него, като се има предвид всичко, което става, може да се очаква да съм неспокойна и нервна, а аз не споря с него. Той си има достатъчно проблеми и не искам да се тревожи за мен, но докато се оглеждам в тъмнината и дъжда, определено имам чувството, че някой ме наблюдава. Изпитвам го още откак се прибрах от Кънектикът.

Чувах изпукване на клонка, шумоленето на листа и започнах да се страхувам да извеждам Сок по тъмно. Той очевидно също се страхува. Мрази зимата и лошото време. Реших, че реагира на неспокойствието ми и сърцето ми се свива, когато кучето подушва въздуха, сковава се и внезапно се втурва обратно към мен, свило опашка между краката си. Сок се опитва да мине покрай мен, за да влезе в къщата, както прави често напоследък.

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)