Преждата на покварата
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преждата на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Той отметна един черен кичур от челото си и се загледа в огъня. Кайку го наблюдаваше изпитателно. Погледът й все се връщаше към лицето му, независимо дали й се искаше, или не.
— Изморена ли си? — попита я Саран след минута.
— Малко — излъга момичето. Чувстваше се направо изтощена.
— Трябва да потегляме.
— Да потегляме? — повтори тя. — Сега?
— Да не би да си мислиш, че си го убила? — попита я мъжът. — Маджкрийна, който те нападна.
— Най-вероятно — сви рамене момичето.
Шпионинът въздъхна.
— Не бъди сигурна в това — рече. — Нямаш и най-малка представа с какво си имаш работа. Нищо чудно и да има и други. Ако се движим бързо, ще стигнем в Кисантх късно следобед. Останем ли тук, ще ни открият.
Главата на Кайку клюмна.
— Ще имаш ли достатъчно сили? — попита Саран.
— Ще намеря — заяви момичето, докато се изправяше на крака. — Води ни.
Четвърта глава
— Многоуважаема Мишани ту Коли — поздрави я търговецът и дългокосата девойка веднага разбра, че нещо не е наред. Тонът му, както и моментното му колебание, когато я видя, бяха достатъчно красноречиви, ала момичето нямаше никакъв друг избор, освен да се довери на този човек.
Слугата напусна стаята и ги остави сами. Мишани зачака търпеливо.
— Приемете моите извинения — продължи мъжът. — Не ви се представих. Казвам се Чиен ос Мумака. Оттук, моля — рече и посочи към кабинета си, откъдето се откриваше чудесен изглед към лагуната.
Дългокосото момиче го последва. Чиен беше нисичък мъж с бръсната глава и широко лице, набит и як. Обличаше се скъпо, но не показно, а частицата „ос“ между имената му означаваше, че е бил осиновен. Тя щеше да фигурира в имената на потомците му още две поколения, и едва третата генерация щеше да има право да я промени на „ту“.
През последните десет години родът Мумака бе извървял пътя от малък морски консорциум до един от двамата най-могъщи играчи в търговията между Окхамба и Сарамир. До голяма степен това се дължеше на качествата на Чиен — той бе известен с рискованите си начинания, които често се увенчаваха с успех. Недостатъчно образован и страдащ от липса на изтънчени маниери, той без съмнение беше един забележителен търговец.
— Голяма чест е за мен да бъда посетен от наследничката на такъв благороден род като Коли — каза Чиен. Речта му не звучеше толкова официално като тази на Мишани или Кайку и издаваше сходства с начина на говорене на хората от Южните префектури. Навярно истинското му семейство е било твърде бедно, за да го изучи на красноречие.
— Баща ми ви изпраща своите поздравления — излъга девойката. Чиен беше възхитен.
— Предайте му и моите — поклони се търговецът. — Трябва да ви благодарим за много неща, госпожице Мишани. Знаехте ли, че майка ми беше рибарка от флотилията на баща ви в залива Матакса?
— Наистина ли? — демонстрира изумление момичето, макар че знаеше много добре този факт. — Мислех си, че това е само слух.
— Вярно е — кимна Чиен. — Веднъж младият син на рода Мумака бил на посещение при баща ви в залива Матакса и благодарение на ръката на Шинту — или на Риека — се озовал лице в лице с една рибарка, в която се влюбил от пръв поглед. Не звучи ли досущ като приказка?
— Каква красива история — въздъхна Мишани, мислейки си точно обратното. — Достойна за поема или пиеса. — Последвалата женитба между селянка и представител на рода Мумака го бе осакатила политически и трябваше да изминат години, преди фамилията да възвърне уважението си. Добре че търговските им успехи в сферата на корабоплаването бяха ускорили този процес. Доста глупаво беше от страна на домакина й да повдига тази тема. Майка му бе освободена от клетвата си към рода Коли и беше дадена на влюбения млад глупак срещу политически концесии, които родът Мумака продължаваше да изплаща и до днес. Дори и сега, когато бяха водещи фигури в търговията между Сарамир и Окхамба, задълженията им към рода Коли бяха облагодетелствали изключително много баща й. Мишани си помисли, че ако не беше погасяването на тези задължения, родът Мумака щеше без съмнение да се превърне в монополист в сферата на търговското мореплаване.
— Обичате ли поезията? — попита я Чиен, разсейвайки я от мислите й.
— Да, много харесвам Ксалис.
— Наистина ли? Не съм и предполагал, че буйните му, жестоки стихове ще допаднат на изящна дама като вас.