Преждата на покварата
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преждата на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Ето тук! Не, същевременно беше тук и не беше. Девойката откри източника на стрелите, ала отпечатъците, които бе оставил в структурата на Чаросплетието, бяха бледи, неясни и незначителни — заплетено кълбо от нишки. Можеше да се нахвърли върху нападателя си и да му причини сериозни наранявания, но така щеше да изложи и себе си на опасност. Усещаше някаква защита — нещо, на което не се беше натъквала преди. Паниката започна да я овладява. Тя не беше воин; ако изключим нейната кана, едва ли щеше да представлява особена трудност за някой, който си служеше толкова добре с лък. Сваляйки пушката от рамото си, Кайку презареди и зачака нападателя си, който в момента се прокрадваше безшумно из гъсталака, да се появи на мушката й.
„Махай се оттук — каза си момичето. — Скрий се някъде сред дърветата.“
Изглежда, това не беше особено разумно. Откритото пространство между статуите и дърветата беше в нейна полза — ако някой я нападнеше, щеше да има време да реагира. Докато в тясното пространство между дърветата едва ли щеше да може да бяга и същевременно да следи поведението на нападателя си.
„Какъв ли е този там?“
Кайку се прицели между дърветата и натисна спусъка. Изстрелът отекна оглушително в нощния мрак, разцепвайки клоните и олющвайки кората на дърветата.
Още една стрела се понесе към нея. Девойката се отблъсна назад и се наведе, а металното острие издрънча в блестящата повърхност на идола, недалеч от лицето й. Кайку зърна следващата стрела, изстреляна с невиждана скорост, секунда преди да се забие в ребрата й.
Потресът от удара предизвика появата на искри пред очите й и за малко да я накара да припадне. Тя изгуби самообладание, а нейната кана се надигна изведнъж — всичко, на което я бе научила Кайлин, беше забравено пред страха за живота й. Силата й се изтръгна от слабините и утробата й, разкъса нишките на Чаросплетието и се понесе към незнайния нападател. В този миг Кайку и пет пари не даваше за защитата, която можеше да я порази. Макар и да не знаеше точното местоположение на противника си, момичето запрати с всички сили яростта си към него — диво, отчаяно и необуздано.
Обширна ивица от джунглата буквално избухна и дърветата се превърнаха в гигантски кибритени клечки, озарявайки нощта с огнената си феерия. Детонацията запрати във въздуха купища дървени късове и буци пръст, които полетяха наоколо като димящи метеорити. Камъните започнаха да се цепят, а водата — да ври.
След секунда всичко свърши. Нейната кана се успокои, а пукотът на пламтящо дърво се примесваше с воя на животинките, които не бяха изпепелени на място от страховитата сила на Кайку. Тежки кълба дим увиснаха над джунглата, острата миризма на овъглена растителност и горски обитатели се разпространи във въздуха, а страховитото присъствие на каменните статуи сякаш я премаза с тежестта си.
Девойката се заклатушка несигурно на краката си. Едната й ръка се плъзна към раната в ребрата й, след което тя се отпусна на колене на земята. Пушката й висеше отпуснато в другата й ръка. Ирисите й бяха станали аленочервени, досущ като на демон — страничен ефект от използването на нейната кана, който щеше да продължи още поне няколко часа. Преди всеки път, когато използваше дарбата си, бе неспособна да я контролира, а след това ставаше безпомощна като новородено — едва можеше да върви. Обучението на Кайлин й помогна да се научи как да озаптява силата си, преди да я е изтощила напълно. Въпреки това пак й беше необходимо известно време, преди нейната кана да се възстанови достатъчно, че да й позволи отново да въздейства на Чаросплетието.
Този път обаче беше доста различно. Девойката не бе развихряла дарбата си по такъв необуздан начин от години, ала не биваше да се забравя и фактът, че от години не се беше изправяла пред подобна заплаха.
Изведнъж някакво движение откъм дърветата по склона на хълма привлече вниманието й. Кайку скочи на крака, светкавично презареди пушката си и се приготви за стрелба. Две фигури се появиха в южния край на полянката. Момичето се прицели и натисна спусъка.