Тамплиерските порти
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тамплиерските порти». Краткое содержание книги:
— Това е лудост, Темоен. Очевидно имаме проблем с ERS, но той е от чисто технически характер и не е от компетенцията на нашия клиент. Другите факти, които отбелязвате, са по-скоро плод на някакво странно натрупване на съвпадения, свързани с четива, които, повярвайте, не са за човек от вашия калибър.
— Както кажете, мосю. Но твърдя, че…
— Достатъчно, Темоен — сряза го сухо професорът. — Стигнахте твърде далеч с умозаключенията. Ако в близките часове не видя на масата си рационално обяснение за тези грешки, ще бъда принуден да ви потърся отговорност. Ясно ви е, нали?
— Разбира се, мосю.
ВРЕМЕННО ОТСТРАНЕН ОТ ДЛЬЖНОСТ
Минаваше обед, когато телефонът в кабинета на Мишел Темоен иззвъня оглушително до главата му. Инженерът го чу, но не помръдна и отпуснал се върху купчината всевъзможни документи, снимки и книги, го остави да звънне още един-два пъти. Едва когато третият звън прониза мозъка му, той разбра, че е прекарал цялата проклета нощ над снимките от ERS-1, и вдигна неохотно слушалката.
— Ало? — Гласът му прозвуча доста вяло. А онзи, който го търсеше, явно още се колебаеше.
— Вие ли сте господин Темоен? — чу най-сетне.
— Да, аз съм. Кой се обажда?
— Мишел Темоен Графен? — настоя онзи.
— Да.
Чу се леко покашляне, сякаш някой си прочистваше гърлото, за да съобщи нещо важно.
— Обаждам се от името на професор Жак Монри — каза. Аз съм Пиер д’Орсе, адвокат по трудово-правните отношения и легитимен представител на компанията, за която работите. На масата пред мен е копие от делото, което директорът на CNES заведе срещу вас тази сутрин. Знаете ли за какво става дума?
Темоен преглътна.
— Не, нямам никаква представа.
— Добре, ще ви обясня. Според писмото, с което разполагаме, сте обвинен в допускането на серия от сериозни грешки при упражняването на контрола по програмата European Remote Sensing Satellite. B него се казва още, че налудничавите ви идеи за причините за допуснатите грешки са попречили на техническия екип на проекта да ги преодолее с необходимата бързина. Затова се обаждам да ви информирам накратко, че ще бъдете призован пред Административния съвет на CNES. И ако не искате да имате неприятности, ще трябва да дадете убедителни обяснения за работата си.
„Какъв гадняр!“ При тази новина инженерът моментално се събуди като от тежък кошмар и бързо схвана всичко: Meteor man го бе хвърлил на лъвовете, за да спаси собствената си кожа. „Иска да ме превърне в жертвен козел, кучият му син.“
— Уведомявам ви също — продължи Д’Орсе заучените си юридически брътвежи с безупречен акцент, — че в следващите часове трябва да освободите кабинета си и да не се връщате на работното място до изясняване въпроса за отговорността, която носите. Още днес ще получите плик с писмено потвърждение на това, което ви съобщих, и с точни инструкции за незабавното му изпълнение.
— Трябва да напусна още днес? — промърмори той.
— Така е най-добре за вас, мосю Темоен. Повярвайте.
Инженерът не му отговори. Съвсем спокойно, което му костваше доста, се опита да разбере от адвоката само кога куриерът ще му донесе въпросния плик и остави леко слушалката. Потресен и изтерзан, стоя известно време така, не знаейки какво да прави. При мисълта, че може да остане без работа и да бъде въвлечен в някакво трудово-правно дело, се вцепени от ужас.
А отгоре на всичко — Д’Орсе. И Темоен, както целият персонал на CNES, бе чувал нещичко за него. Знаеше като всички, че той обича да прилага на противниците си разни техники от ловното изкуство, и беше наясно, че това адвокатче успява да получи винаги най-големия пай от „лова с кучета“. Беше майстор в правото. И като изправяха срещу него подобно чудовище — такъв коварен, ловък и безпощаден адвокат, — все едно го обричаха да му смъкнат и ризата от гърба.
„Обяснения, но какви обяснения мога да дам на Съвета?“, простена тихо и скри лице в пълничките си ръце.
Първото нещо, което му дойде наум, като се поуспокои, бе да позвъни на директния телефон на Монри, но се въздържа. Дори и този амбициозен плъх да не беше днес на махагоновата си маса — като всепризнат страхливец, — инженерът веднага съобрази, че ако се нахвърли направо на него, ще утежни положението си с още, и то неоспорими от законова гледна точка, аргументи против себе си. После прецени горе-долу за колко време и по какъв начин би могъл да се барикадира в кабинета си и да окаже съпротива на заповедта за временно освобождаване, която всеки момент щеше да получи. Но размисляйки, отхвърли и тази идея. Накрая, като получи и инструкциите на Д’Орсе, в които му даваха десетдневен срок да представи доказателствата си пред Съвета, реши, че първо трябва да си почине и да обмисли добре как да убеди началниците си, че няма нищо общо с „грешките“ на сателита.