Тамплиерските порти

— Какъв ремонт смятахте да правите тук, Ваше Преосвещенство?

— Искахме да снижим пода и криптата да стане по-удобна. Да поставим няколко реда пейки, за да можем да извършваме служби за кръщаване, погребения. Но майсторът убеди нашия капитул да разрушим тази църква и да започнем строежа на друга, в по-нов и според мен не съвсем реалистичен стил.

— Разбирам — кимна Бернар. — И къде точно, казвате, се появил отново вашият майстор?

— До статуята на Богородица, отче.

— Така и предполагах.

— Наистина ли?

Абатът се спря до една колона, на която имаше обкова с цитат от молитвата за градината на кръстните мъки. Впери поглед в своя домакин и като сложи ръце на кръста си, го смъмри строго:

— Епископ Бертран, изненадан съм от липсата ви на тактичност. Още не сте ме попитали какво всъщност ме води във вашия град. Едва пристигнал, ме засипахте с тревогите си и дори не попитахте какво всъщност ме води тук. Ако постъпвате винаги така, не бихте се справили със случаи като този, заради който днес сън не ви хваща.

Прелатът се изчерви.

— Прав сте, отче. Дължа ви извинение.

— Няма нищо. Сам ще ви кажа: исках да видя точно това място. Знаете, че от години ратувам за култа към света Богородица, на която досега не се отреждаше подобаващото място. Тя, като майка от плът и кръв на нашия Господ, е естественият посредник между нас и небесното царство, между Земята и нашия Господ. Онзи, който се стреми към Бога, ще стигне по-лесно до Него чрез милостивата му майка, отколкото по други пътища. Древните жители на това място, далечни предци на първите християни, са го знаели и са отправяли молитвите си към Майката — преди Бог да я прати на този свят!

Епископът изчака, преди да отговори.

— Попаднахте точно в целта, отец Бернар — потвърди накрая. — Знаете ли, че моят предшественик, епископ Фюлбер13, обличал със символите на Божията майка езическата богиня, държаща сина си в скута, която carnutiis14 почитали, и забранил долмена15, който те донесли тук?

— И друидите от горите на Клерво са почитали подобни божества. Те смятали, че това са свещени майки, родили божествените си отрочета с непорочно зачатие, и че светилищата им служат за естествен мост към небето. Нима това не е една прекрасна ранна представа за образа на света Богородица в нашия век на просветлението? И нима не сме свидетели на явен пророчески знак, предвещаващ пристигането на Майката Божия?

— Може би — измърмори Бертран, свивайки рамене пред красноречивия абат от Клерво. — Но това не обяснява онуй, което стана с нашия майстор.

— Напротив. Ако обърнете внимание, той е казал, че един ангел го отнесъл на небето и му показал какво е там. От години проучвам подобни разкази в ръкописите, които пазим в моя манастир, и точно в един от тях — връзка страници, спасени от хората на графа на Шампания, моя господар, по време на кръстоносния поход на Урбан II — се споменава за нещо подобно на станалото с вашия майстор.