Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Има още една версия, в която хитрината се включва по същия начин, но където Тифон не се представя като твар с различни форми или великан, а като морско животно, великолепен кит, заел цялото морско пространство. Тифон живее в морска пещера, в която е невъзможно да бъде победен, защото гръмотевицата на Зевс не може да достигне дъното на морето. Отново хитрина довежда до обрат. Тъй като чудовището е много лакомо, Хермес, защитникът на рибарите — той научава сина си Пан как се лови риба, — та Хермес приготвя рибено блюдо, за да примами морското чудовище. И действително, Тифон излиза от бърлогата си и се натъпква така, че когато иска да се прибере обратно в убежището си, не може да влезе, защото е раздут. Легнал на брега, той представлява идеална мишена за Зевс, който може без усилие да го унищожи.
Тези разкази, може би малко чудновати, съдържат един и същ урок. Тъкмо в момента, в който господството като че ли е окончателно установено, настава криза на върховната власт. Могъща сила, представляваща всичко, срещу което е установен порядъкът — хаос, смесица, безредие — изниква и заплашва господаря на света. Зевс изглежда обезоръжен. За да се върне на трона, трябва да потърси второстепенни персонажи. Те не са внушителни, не правят впечатление на опасни и силите на безпорядъка не изпитват нито страх, нито съмнение в тях. Обаче благодарение на хитростите си тези второстепенни божества, а понякога обикновени смъртни, дават на Зевс възможността да надделее и да запази върховната власт.
Дали Зевс окончателно е взел властта в свои ръце? Все още не. И наистина, историята на установяване на върховенството на Зевс съдържа още едно продължение под формата на битка с персонажи, наречени гиганти.
Победа над гигантите
Тези същества не са нито напълно човешки, нито напълно божествени. Те имат междинен статут. Гигантите са млади воини. Във всемира те символизират воинската функция, военния ред, опълчен срещу царския ред на Зевс. Те са подобни на сторъките, които също притежават елементи на воинска мощ със силата и бруталността, които проявяват. Видяхме, че сторъките минаха на страната на Зевс, че те му се подчиняват и приемат властта му. Но гигантите, които представляват мощта на оръжието, насилието в чист вид, жизнеността на тялото и физическата младост, си задават въпроса защо пък да не са те тези, които ще притежават върховната власт. Това е главната тема на войната с гигантите.
Тази война е много опасна, защото и те са родени от Земята. В голяма част от разказите се показва, че гигантите изникват направо от Земята във вид на зрели воини. Те не са нито бебета, нито малки момчета, нито пък старци: щом излизат от Земята, те се явяват в завършения си вид на млади воини. Появяват се в пълно бойно въоръжение, с шлемове, ризници на хоплити, копие в едната ръка и меч в другата. Едва родени, те се сбиват помежду си, после се съюзяват и започват война срещу боговете. В тази борба, многократно описвана и изобразявана, виждаме олимпийците срещу гигантите. Атина, Аполон, Дионис, Хера, Артемида, Зевс — всеки се бие със своето оръжие. Но Гея обяснява на Зевс, че боговете няма да могат да победят противниците си. И наистина, въпреки че олимпийците причиняват големи щети на враговете си, те не успяват да ги унищожат. И независимо от раните и загубите гигантите продължават да нападат.
Могъществото на гигантите е в силата на една непрестанно обновявана възрастова категория: младите в зората на военния живот. За да ги победят, олимпийските богове имат нужда от небожествено същество. Зевс отново се оказва принуден да разчита на обикновен смъртен, за да се справи с гигантите. Навярно му трябва смъртен, тъкмо защото тези млади гиганти, които никога не са били деца и никога няма да станат старци, имат вид на човешки същества. Те се сражават с боговете без последните да могат да ги ликвидират. Те са на средата на пътя между смъртността и безсмъртието. Статутът им е неопределен както на юношата в разцвета на младостта му: той още не е зрял мъж, но вече не е дете. Такива са и гигантите.
Ефимерните плодове
За да доведат действията си до успешен завършек, олимпийците си осигуряват съдействието на Херакъл. Той все още не е бог, не се е издигнал на Олимп, а е просто син от връзката на Зевс със смъртната Алкмена. Той самият е смъртен. Именно Херакъл ще предприеме набези срещу рода, племето, phule, народа на гигантите. Но въпреки тези набези борбата не свършва. За пореден път Гея изиграва двусмислена роля, защото не иска нейните създания, които са изникнали от нея в пълно въоръжение, да бъдат унищожени. И тъй, тя тръгва да търси една билка, средство за безсмъртие, която расте през нощта. Тя иска да я набере призори, за да я поднесе на гигантите и те да станат безсмъртни. Защото земята иска олимпийците да се съобразяват с тези бунтовни младежи, да се разберат с тях и вече да не могат да ги унищожат. Но Зевс, предвиждайки намерението на Гея, успява да я изпревари. Тъкмо преди да се пукне зората и светлината да залее земята, преди билката да започне да се вижда лесно, той я обира. Оттук насетне на земята няма дори помен от това безсмъртно биле. Следователно гигантите няма да могат да го пият. Тяхната гибел става неизбежна.