Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
И тук на сцената се беше появил Майк Бърк. Не веднага, разбира се, но скоро и по драматичен начин. Две години след като Кейт бе пристигнала в Либерия, Бърк падна от небето на няколко мили от нейната клиника. И остана да лежи там обгорен.
Открил го разузнавателен отряд на бунтовническата армия, предвождана от самопомазалия се полковник Убийство. Логично би било да го застрелят. Лежал в края на гората със счупен крак и откъснато наполовина ухо. По гърдите и раменете му имало жестоки изгаряния. Пчели се били загнездили в раните му, ту идвал в съзнание, ту припадал отново.
Според полковника със сплетена на тънки плитчици коса по всичко личало, че Бърк е лежал там с дни. „Видях му машината — купчина обгоряло желязо, че и изстинало вече! А т’ва бяло момче, лежи си в калта като лоша поличба, като знак от Исус, а пчелите го полазили целия. Йероним, той искаше да му земе моторчето. Сещаш се, да посегне и да му го изтръгне от гърдите, както правим понякога. Така си пращаме посланието. Само че в паспорта на туй момче пише Америка! Страната на свободните хора! Затуй решихме да постъпим хуманно. Да покажем положителната страна на борбата.“ С надеждата да получат награда полковникът с плитките и хората му завлекли Бърк до пикапа си (високопроходима машина с картечница в каросерията) и го метнали върху купчина патрондаши. После го откарали до клиниката на ирландската дама в Поркпа.
Потънало в мръсотия гето от колиби край черен път, Поркпа се гордееше с лазарета си. С дузина легла, миниатюрна лаборатория и своя собствена линейка, клиниката — бетонна сграда с ръждясващ ламаринен покрив и стени, боядисани в охра, розово и електриковосиньо — беше единственото подобно място в района. През първата си година в клиниката Кейт се занимавала основно с акушерство и педиатрични грижи, здравно образование и ваксинации. После бойните действия набрали сила и приоритетите на клиниката се променили. Когато се разби хеликоптерът на Бърк и пилотът загина, клиниката вече беше спешен травматичен център, а раните от огнестрелно и хладно оръжие бяха начело в списъка.
Със счупения си крак и изгаряния от втора и трета степен върху десет процента от тялото си Бърк остана в клиниката близо два месеца. Нямаше медицинска причина да остане там толкова дълго, но пък нямаше и къде другаде да отиде. Четири дни след злополучния полет на Бърк в столицата избухнаха жестоки боеве. Дори да стигнеше там, нямаше начин да се измъкне от страната. Пристанищата бяха затворени, посолствата не работеха. Болница „Възмездие“ беше в руини, разрушена от снаряди и плячкосана. За Бърк беше по-добре да остане в Поркпа.
Макар че „по-добре“ не значеше добре. Клиниката беше чиста импровизация и съществуваше постоянна опасност от инфекции. Медикаментите и консумативите бяха на изчерпване, а персоналът — недостатъчен дори в мирно време — се беше стопил допълнително след усложняването на военната обстановка. Месец след пристигането на Бърк Кейт остана само с една медицинска сестра, в клиниката лежаха деветима пациенти, а охраната се състоеше от един пазач, дванайсетинагодишен. На Бърк не му оставаше друго, освен да оздравее или да умре.
Когато се изправи на крака, направи всичко възможно да бъде полезен — най-вече седеше нощем на прага с пушка в скута. После се научи да сменя превръзки и да помага в кухнята. Най-много се гордееше с генератора. Всички казваха, че бил безнадеждно повреден — „Черният пушек значи край!“, — но Бърк не се хвана. Отраснал беше във ферма, където човек се научава да поправя разни неща. Генераторът в клиниката беше „Джон Диъри“, по-голям от генератора на баща му в Нелисфорд, но работеше на същия принцип и имаше същите проблеми. Бърк го човърка половин час и откри повредата. След десет минути генераторът мъркаше като коте.
В свободното си време — а на него цялото му време беше такова — Бърк направи комплект за шах от гилзи, водопроводни части и празни шишенца от лекарства. Беше доста грозен, но вършеше работа. Вечер Кейт беше твърде уморена, за да играе сериозно, но понеже това беше единственото развлечение в града — буквално, — двамата играеха почти всяка вечер.
И докато играеха, си говореха. Бърк научи за детството й в Ирландия, за гаджетата й в „Оксфорд“ и за любовта й към медицината. А за Африка?
— Къде другаде бих могла да израждам бебета единия ден, а на следващия да лекувам огнестрелни рани и СПИН… да не говорим за пациенти като теб!
Бърк се възхищаваше на ясния й мироглед. Собствената му ситуация беше доста по-двусмислена и дори срамна. Само на трийсет години, през по-голямата част от съзнателния си живот той беше обикалял света, за да прави снимки в най-горещите точки. Това беше единственият начин да пробиеш в занаята — отиваш там, където другите не биха припарили. На места като Грозни и Алжир, Монровия и Порт о Пренс. Места, където най-добрият хотел в града е онзи с най-многото чували пясък. Сътрудничеше на фотографското онлайн списание „Ф-стоп“ и през повечето време харесваше работата си, много. Харесваше начина си на живот. Хората. Снимките. Полетите насам-натам. Местата, където ходеше. Слизаш от самолета в град като Алжир и всичко идва на фокус. Като по магия — на точното място в точното време! И ти си там. Страхотен начин да откриеш центъра на тежестта си, иначе като нищо можеш да свършиш в оранжева затворническа униформа и с нож в гърлото.