Морето съвсем не се вижда
- Автор: Емар Кристиян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Хаджикосев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морето съвсем не се вижда». Краткое содержание книги:
Серж сяда на един камък до нея.
— Майка ти намина днес следобед. Донесе ни сладолед. Твоят дял е в хладилника. Остави и вестника, защото — ще видиш — един ресторант търси момче за през лятото.
— За какво?
— Ще разбереш. Може би за съдовете или да чисти риба.
— Събудете ме утре, ще ида да видя… Сама ли беше?
— С Давид. Получила писмо от Жаник: връща се от Испания за целия август. Надин не поискала да отиде на екскурзия с класа, та учителката дошла да я търси.
— Тя не обича да излиза.
— Ама екскурзията била хубава.
— Аз също не исках да ходя.
Вярно е, че децата не желаят да се отдалечават от портала. Жози ще си изкара ваканцията тук, ще гледа телевизия и ще спи. И понеже ваканцията й съвпада с отпуската на бащата, той ще ги наглежда. Жози и майка й ще могат да излизат само „двечките“, както се изразяват.
Август, ужасният месец август, когато те се озовават осмина в това жилище, където миризмата на храна, на пот, на влажно пране влиза чак в гърлото, въпреки отворената врата.
В тия няколко квадратни метра всекидневно се умножават по осем всички причини за драмите, които иначе избухват в събота и неделя или в празничен ден. Никога не става дума за ученически лагери.
— Най-напред няма да ми ги вземат, малките се напишкват в леглото и после, ако хванат въшки…
Тя е против. От завода на бащата, от службата за семейната застраховка и даже от енорията, поне три биха могли да отидат. Ще ги вземат въпреки това, което твърди тя. Но единствения път когато Серж беше на планина от училище, когато беше малък, през цялото време плакал. Всъщност тя се страхува да не би да се чувствуват „различни“. А защо да не отидат всички в Понторзон при роднините на Кател.
— Един ден, когато имаме кола, но не и преди това. Не се качвам на влака с всички дечурлига.
Така че и това лято ще бъде като всички предишни. С шествието на всички останали по безплатното шосе. Надин няма да отиде дори в градската къпалня, защото отказва да се съблече по бански.
Но това ще бъде лято без Серж, защото той вече не живее в къщи. Въобще не се връща преди полунощ от ресторанта, където го наеха за лятото.
Легнала, майка му слухти да дочуе стъпките му по чакъла до края на уличката. Пред къщата той подсвирква. Това е сигнал. Тя се усмихва и заспива.
Шосето внезапно промени изгледа на голото плато, където излиза. Двама предприемачи издигнаха гаражи, три пъти по-големи от тия, дето ги имат в града, друг купи терена, където скитосваха децата, за да построи огромен склад, а от изкопите, които интригуваха всички повече от година, изникна внушителен комплекс с цял етаж тераси и огромен паркинг.
Бащата минаваше всеки ден с моторетката край строежа.
— Или ще е училище, или хотел — рече той най-напред. Когато видя лампите, проточени покрай пистите, оповести:
— Правят летище.
С Брюно и Давид тя отиваше чак до купищата чакъл и коловозите в червеникавата земя, където сновяха камионите.
— Не — прецени тя, — това е търговски център.
И един ден много бързо едно черно ламаринено животно, което се виждаше отдалеч, се извиси най-отгоре. Едно животно, прилично повече на слон, което се опираше чак в облаците в края на този месец август1.
Животът се променя. Бакалите, които даваха на кредит, не видяха клиентите си цели седмици. През червените коловози се установи непрекъснато движение като пряк път за хората от квартала и за всички без коли.
— Отивам в „Мамута“ — казва тя всеки, ден в четири часа, — ще дойдеш ли? — Тя се обръща към Жози, която не обича да върви, и към Надин, която не обича да излиза.
Брюно подтичва пред нея, а Давид е настанен една желязна количка, която тя си е присвоила веднъж завинаги и която оставя пред къщата.
Съвсем ритуално, откакто бащата е тръгнал отново на работа, Надин винаги се провиква от прага:
— Гледай да не закъсняваш много, ако не искаш да те хока след това.
— Знам какво трябва да правя.
Тя прави ритуалната си обиколка в „Мамута“ — драперията, тапетите.
— Чудесни са — казва тя пред розовите цветя или пред алените папагали сред бамбуковите дръвчета. Не се спира пред домакинските уреди: тя не прави никога сладкиши и няма нужда от фурна, глади рядко и взема ютия назаем, а пък Надин мие съдовете.
Но когато майката посещава щандовете за играчки, съдове и часовници, Брюно разполага с десетина минути, за да потича между количките за покупки и да изяде един сладолед зад лавиците за чорапи. Тя се залисва пред съдчетата за масло от посребрен метал и музикалните кутии-хижи.
1
Намек за емблемата на големите универсални магазини, наречени „Мамут“. — Бел.прев.