Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Както може да се очаква. Съсипани сме. Не знаем какво да правим.
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Все си мислим какво сме могли да сторим, за да предотвратим случилото се с дъщеричката ни.
ГРИЙН: Много съжаляваме, госпожо. Но не бива да се самообвинявате. Доколкото можем да кажем, причината не е била във вас. Просто се е случило. Не се самообвинявайте. Обвинявайте престъпника.
ГАРСИЯ: Ще го заловим. Не се съмнявайте. Вижте, трябва да ви зададем няколко въпроса. Някои може да са мъчителни за вас, но имаме нужда от отговорите, за да пипнем оня негодник.
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Сигурни ли сте, че е мъж? Имате ли вече заподозрян?
ГАРСИЯ: Още не знаем нищо със сигурност, господин Верлорън, просто предполагаме, въз основа на опита си. Но и заради стръмния склон зад дома ви. Беки определено е била пренесена горе. Тя не е била едро момиче, обаче все пак сме категорични, че трябва да го е извършил мъж.
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Но нали казахте, че тя не е била… че не е имало сексуално престъпление.
ГАРСИЯ: Така е, госпожо. Само че това не пречи мотивът за престъплението да е сексуален.
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Какво искате да кажете?
ГАРСИЯ: Ще стигнем и до това, господин Верлорън. Ако не възразявате, нека ние ви зададем въпросите си и после ще отговорим на вашите.
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Разбира се, извинявайте. Просто не можем да проумеем случилото се. Все едно не сме на себе си.
ГАРСИЯ: Напълно разбираемо. Както казах, приемете нашите най-искрени съболезнования. И от името на управлението. Ръководството внимателно следи следствието.
ГРИЙН: Първо бихме искали да се върнем към времето преди нейното изчезване. Може би около месец преди това. Дъщеря ви ходила ли е някъде през това време?
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Къде да е ходила?
ГАРСИЯ: Отделяла ли се е от вас?
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Не. Тя беше на шестнайсет години. Ходеше на училище. Никъде не се е отделяла от нас.
ГРИЙН: Не е ли нощувала при свои приятелки?
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Не, едва ли.
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Какво точно ви интересува?
ГРИЙН: Боледувала ли е месец-два преди изчезването си?
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Да, през първата седмица на ваканцията се разболя от грип. Затова не можа да започне веднага в ресторанта.
ГРИЙН: На легло ли беше?
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: През повечето време. Не разбирам какво общо има това с…
ГАРСИЯ: Госпожо Верлорън, дъщеря ви ходила ли е на лекар през това време?
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Не, само трябвало да си почива. Честно казано, ние си помислихме, че ней се ходи на работа в ресторанта. Защото нямаше температура, нито хрема. Просто решихме, че я мързи.
ГРИЙН: Тя сподели ли с вас, че е бременна?
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Моля?! Не!
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Какво искате да кажете, детектив?
ГРИЙН: Аутопсията установи, че около месец преди смъртта си Беки се е подложила на кюртаж. Аборт. Според нас, когато ви е казала, че има грип, тя е почивала и се е възстановявала от аборта.
ГАРСИЯ: Искате ли да направим почивка?
ГРИЙН: Защо не направим почивка? Ще излезем навън и всички ще пием по чаша вода. [Почивка]
ГАРСИЯ: Добре, да продължим. Надявам се, че ни разбирате и ще ни простите. Не ви задаваме въпроси, за да ви наскърбим. Трябва да изпълним правилника и да приложим методи, които ще ни позволят да съберем сведения, освободени от предварително съставени мнения.
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Разбираме какво правите. Това вече е част от живота ни. От онова, което остана от него.
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Искате да кажете, че дъщеря ни е била бременна и е предпочела да направи аборт, така ли?
ГАРСИЯ: Да, точно така. И ние смятаме, че има вероятност това да е свързано със случилото й се само месец по-късно. Имате ли представа къде би могла да е абортирала?
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Не. Нямах представа за всичко това. И двамата нямахме представа.
ГРИЙН: И както вече казахте, тя не е нощувала извън къщи, нали така?
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Не, всяка вечер си беше вкъщи.
ГАРСИЯ: Имате ли представа с кого може да е имала връзка? В предишните ни разговори казахте, че в момента не е имала приятел.
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Ами, явно сме сбъркали. Но не, не знаем с кого се е срещала, нито кой може да го е… извършил.
ГРИЙН: Някой от вас чел ли е дневника, който си е водила дъщеря ви?
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Не, даже не подозирахме, че е имала дневник, докато не го намерихте в стаята й.
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Бих искала да ни го върнете. Ще ми го върнете ли?
ГРИЙН: Трябва да го задържим, докато приключи следствието, но накрая ще ви го върнем.
ГАРСИЯ: На няколко места в дневника се споменава за някой си МГЛ. Бихме искали да го открием и да разговаряме с него.