Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
В делото Верлорън нямаше данни за кражба. Сигурно по-скоро се дължеше на безотговорност, на невъзможност да открият кашон, складиран преди седемнайсет години в помещение с площ половин хектар, пълно с еднакви кашони.
— Ще го намерят — каза Бош. — Може даже да помолиш приятелчето ти на шестия етаж да им прочете едно конско. Тогава със сигурност ще го намерят.
— Дано. ДНК съответствието не ни върши работа без пистолета.
— Не съм сигурен.
— Такава е логиката на веществените доказателства, Хари. Не можеш да повдигнеш обвинение заради ДНК съответствието, ако не си в състояние да покажеш на съдебните заседатели оръжието, откъдето е пробата. Без колта не можем да отидем и в окръжната прокуратура. Ще ни изхвърлят като мокри котета.
— Виж, просто казвам, че в момента само ние знаем, че оръжието не е у нас. Можем да го фалшифициране.
— Какви ги говориш?
— Не смяташ ли, че всичко ще се сведе до разговора ни с Маки в една тясна стаичка? Искам да кажа, даже пистолетът да беше у нас, не можем категорично да докажем, че той е оставил кръвта си в него по време на убийството на Беки Верлорън. Можем да докажем само, че кръвта е негова. Та затова, ако питаш мен, имаме нужда от признание. Ще го затворим в стаята, ще му шибнем ДНК пробата и ще видим как ще го понесе. И толкова. Просто предлагам да си приготвим реквизит за разпита. Ще отидем в оръжейната, ще вземем един колт четирийсет и пети калибър и когато влезем в стаята при него, ще го извадим от кашона. Ще го убедим, че разполагаме с всички улики, и той или ще го понесе, или няма.
— Не си падам по фокуси.
— Фокусите са част от занаята. В това няма нищо незаконно. Даже съдиите го признават.
— Смятам, че и без това ДНК съответствието няма да е достатъчно, за да го пречупим.
— Съгласен съм. Мислех си, че…
Бош млъкна и изчака сервитьорката да остави двете вдигащи пара чинии на масата. Беше си поръчал пържен ориз със скариди, а Райдър — свински късчета. Без да каже нищо, той вдигна чинията си и изсипа половината съдържание в нейната, после си взе три от шестте парченца свинско. Докато го правеше, едва не се усмихна. По-малко от Ден работеха заедно и вече се бяха върнали в спокойния Ритъм на някогашното си партньорство. Това го изпълваше с Щастие.
— Ей, как е Джери Едгар? — попита Бош.
— Не знам. От известно време не съм го чувала. Така и не успяхме да преживеем оная история.
Хари кимна. Когато с Райдър бяха работили в Холивудския участък, детективите от отдел „Убийства“ бяха разделени на тричленни екипи. Джери Едгар беше третият им партньор. После Бош се бе пенсионирал и скоро след това Райдър я бяха повишили и преместили в Паркър Сентър. Едгар още си бе в Холивуд и се чувстваше изолиран и пренебрегнат.
— Какво искаше да кажеш одеве, Хари?
— Само това, че си права. Ще имаме нужда от още. Мислех си например, че след единайсети септември и законодателните промени ще ни е по-лесно да получим разрешение за подслушване.
Тя лапна една скарида, после каза:
— Да, така е. Това беше сред нещата, които следях за началника. Нашите предложения се увеличиха с около три хиляди процента. Както и одобренията. Като че ли се наложи мнението, че можем да използваме масово това средство. Как ще го приложим в случая?
— Мислех си да започнем да подслушваме Маки и после да подхвърлим материал във вестниците. Нали разбираш-че пак работим по следствието. Ще споменем за оръжието, може би и за ДНК пробата — нали разбираш, нещо ново. Не че имаме съответствие, а че бихме могли да получим такова. После ще го наблюдаваме и подслушваме и ще видим какво ще се случи. Може да му отидем на гости и да видим дали това ще ускори нещата.
Райдър се замисли и си взе парченце свинско с пръсти. Нещо явно я смущаваше — и едва ли бе храната.
— Какво има? — попита Бош.
— На кого може да се обади той?
— Не знам. На оня, с когото или за когото го е извършил.
Тя замислено кимна.
— Не знам, Хари. Върнали сме се на работа от по-малко от един ден, след като три години сме се шматкали, и ти вече откриваш в делото неща, които аз не забелязвам. Май все още си учителят.
— Просто си ръждясала от седене зад голямото бюро на шестия етаж.
— Говоря сериозно.
— И аз. Горе-долу. Чаках тоя момент толкова дълго, че съм като навита пружинка.
— Само ми обясни как виждаш нещата, Хари. Няма нужда да се оправдаваш за инстинкта си.
— Всъщност още не ги виждам никак и отчасти това е проблемът. Името на Роланд Маки го няма в делото и това ме смущава. Знаем, че е бил наблизо, обаче нищо не го свързва с жертвата.