Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
Отмести стола си назад и се изправи. Беше прегледал първата половина на следственото дело. Реши да си вземе още едно кафе, преди да се заеме с втората. Попита в офиса дали някой иска нещо от барчето и Джийн Норд му поръча кафе. Бош слезе по стълбището, напълни две чаши от кафемашината, после ги плати и отиде да сложи сметана и захар в кафето на Норд. Докато слагаше сметаната, усети, че зад него има някой. Направи място на плота, ала никой не се пресегна и Хари се обърна да види кой е. И се озова пред усмихнатата физиономия на заместник-началник Ървин С. Ървинг.
Бош и заместник-началник Ървинг никога не се бяха харесвали. В различни моменти началникът се беше проявявал като негов неприятел, но и като неволен спасител. Бош бе научил от Райдър, че Ървинг е изпаднал в немилост: новият началник безцеремонно го изритал от ръководството и го прехвърлил на работа извън Паркър Сентър — без никаква реална власт.
— Детектив Бош. Мислех да ви черпя едно кафе, но виждам, че вече имате повече от достатъчно. Все пак ще седнете ли с мен за минутка?
Бош вдигна двете чаши.
— Имам малко работа в момента, господин началник. Чакат ме да занеса кафето.
— Само една минутка, детектив — със строги нотки в гласа настоя Ървинг. — Кафето още ще е горещо, докато го занесете там, където отивате. Обещавам.
И без да дочака отговор, се обърна и тръгна към една маса. Бош го последва. Ървинг все още ходеше с обръсната до блясък глава. Мускулестата му долна челюст бе най-специфичната особеност на лицето му. Седна изпънат, като че ли е глътнал бастун. И заговори едва след като Бош се настани срещу него. Любезността отново се бе върнала в гласа му.
— Исках само да ви поздравя с добре дошъл отново в управлението — каза той.
И се усмихна като акула. Преди да отговори, Бош се поколеба като човек, прескачащ капак на пода.
— Радвам се, че се връщам, господин началник.
— Отдел „Неприключени следствия“. Смятам, че това е подходящо място за човек с вашите способности.
Хари отпи глътка от парещото си кафе. Не знаеше дали Ървинг му прави комплимент, или го обижда. Искаше му се да си тръгне.
— Е, ще видим — отвърна той. — Надявам се. Струва ми се, че е по-добре…
Ървинг широко разтвори длани, сякаш показваше, че не крие нищо.
— Това е всичко. Можете да си вървите. Исках само да ви поздравя за завръщането. И да ви благодаря.
Бош се поколеба, но после се хвана на въдицата.
— За какво да ми благодарите?
— Задето ме възраждате в това управление.
Хари поклати глава и учудено се усмихна.
— Не разбирам. Как ще стане тая работа? Искам да кажа, сега сте в пристройката на Градския съвет, нали така? В Службата за стратегическо планиране или нещо подобно. Доколкото чух, трябва да си оставяте пистолета вкъщи.
Ървинг скръсти ръце върху масата и се наведе към Бош. Всякаква престорена любезност се изпари. Той заговори напрегнато, ала тихо.
— Да, там съм. Обаче ви гарантирам, че няма да е задълго. Не и след като в управлението връщат такива като вас.
После се отпусна назад и също толкова бързо възприе нехаен вид.
— Знаете ли какъв сте вие, Бош? Вие сте регенерат. Тоя нов началник обича да поставя регенерати на колата. Обаче знаете ли какво става с регенерата? Разпада се по шевовете. От триенето и топлината — идват му прекалено много. Разпада се и какво се случва? Пука се. И колата се отклонява от пътя.
Той мълчаливо кимна и остави Бош да смели думите му.
— Разбирате ли, Бош, вие сте моят билет. Ще се издъните — моля да ме извините за думата. Винаги сте го правили. Такъв сте по природа. Гарантирам ви. И когато се издъните, нашият знаменит нов началник ще се издъни, задето е сложил такъв евтин регенерат на колата ни.
Ървинг се усмихна. Бош си помисли, че му трябва само златна обеца, за да е пълен образът.
— И когато той падне, моите акции ще се вдигнат. Аз съм търпелив човек. Чакал съм над четирийсет години в това управление. Мога да почакам още.
Бош също зачака, но това бе всичко. Ървинг му кимна, стана, бързо се обърна и си тръгна. Гърлото на Хари се стегна от гняв. Той погледна двете чаши в ръцете си и се почувства като идиот — да седи като послушно момче за всичко, докато Ървинг се гаври с него. Стана и хвърли кафетата в кошчето за боклук. Когато се върнеше в стая 503, щеше да каже на Джийн Норд сама да си вземе кафе.
6
Все още с неприятното чувство от срещата с Ървинг, Бош взе останалата част от следствените материали и седна на бюрото. Реши, че най-добрият начин да забрави за опасността, която представляваше заместник-началникът, е отново да се потопи в работа. В папката бяха останали второстепенни доклади и справки, неща, които следователите винаги събираха в края на делата, сведения, които Бош наричаше „ключове“, защото често изглеждаха несвързани помежду си, ала можеха да „отключат“ случая, когато детективът ги погледнеше под правилния ъгъл или ги свържеше в определен ред.