Пиратска целувка

— В Америка всички хора са равни — отвърнал Гидиън — и даже един пират е толкова важен, колкото и един лорд. Аз не се кланям на никой друг, освен на Бога, сър. Най-малкото на такъв превзет английски аристократ като вас.

Капитан Хорн обрал кораба на лорда до последния грош, смъкнал и дрехите от гърба му. Казваха, че успял да си открадне и една целувка от съпругата на лорда.

Оттогава „Сатир“ нападаше само кораби на благородници или на които пътуваха благородници, поради което много аристократи предпочитаха да пътуват инкогнито. Пети си спомни за госпожица Уилис. Трябваше да я предупреди да се прикрие под друго име, ако ги настигнат. По-точно, когато ги настигнат, разбира се. Беше неизбежно. От друга страна, Хорн не би ги нападнал само заради нея. А и тя не беше истинска лейди. Госпожица Уилис беше осиновена от стария граф и бе само доведена сестра на новия граф Блекмор, но по кръв не беше аристократка. Слава Богу, никой на кораба не знаеше тези подробности.

— Сигурен ли сте, че този кораб не е на някой аристократ? — попита Пети.

— На братовчед ми е. В него няма и следа от благородна кръв. Гарантирам!

— Може би ще ни пусне, като види, че нямаме нищо общо с висшата класа?

— Той ще ни изколи! Ей това ще направи! — подхвърли разпалено първият помощник. — Чух, че можел да размаже човек с един удар.

Пети преглътна. Малко бяха нещата в този свят, от които се страхуваше, но сред тях беше именно Пирата-лорд. Досега никой не беше обвинил този странен мъж в убийства и мародерства, каквито се разказваха за другите морски разбойници. Това обаче не означаваше, че няма да се разяри, когато открие, че на „Частити“ няма нищо за плячкосване.